Читать «Смъртта на крал Артур (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 166

14

Бащинството на Артур също е плод на недоразумение.

15

Jean Frappier, „Introduction“, op. cit., p. XXVII.

16

Томас Малори, Смъртта на Артур, „Народна култура“, библиотека „Ариел“, София, 1989, т. I-II.

17

За по-пълна и систематизирана информация по въпроса вж. встъпителната студия на Александър Шурбанов „Безсмъртието на Артур“, цит. съч., с. 5–27.

18

Вж. също обяснителната бележка към фрагмент 53**** в края на настоящия превод.

19

Вж. Eugène Vinaver, The Works of Sir Thomas Malory, London, Clarenton Press, 1947.

20

А. Шурбанов, цит. съч., т. I, с. 24.

21

В това отношение ще приведа само един пример. По адрес на васалите, преминали на служба при Мордред — предателя на Артур, — Малори възкликва: „О, вие, англичани, виждате ли какво злодейство извършили те [васалите на Мордред — С. А.]? Това бил най-благородният крал и рицар на света [Артур — С. А.], тоз що най-високо ценял братството на храбрите рицари и поддържал всички тях, ала тези англичани не били доволни и от него. Ето такива били някога нравите и обичаите в тази страна. А казват хората, че ние и днес не сме отхвърлили тези нрави и обичаи. Уви, голям порок е туй у нас, англичаните, че нищо не ни задоволява задълго“ (Т. Малори, цит. съч., том II, с. 485).

22

Тук следваме номерирането на фрагментите според изданието, редактирано от Жан Фрапие. Обяснителните бележки в края на книгата започват с номера на фрагмента, а броят на звездичките след този номер отговаря на реда на бележката в съответния фрагмент. — Б.р.

23

Пролог* Името Уолтър Мап очевидно е литературна мистификация. До нея анонимният автор прибягва и в края на романа. Уолтър Мап, английски духовник и висш служител в двора на Хенри II Плантагенет, умира през 1209 или 1210 г. Автор е на съчинението Разкази за хората от кралския двор (De nugis curialium), съдържащо ценни наблюдения за нравите на царедворците от онова време. Творбата на Уолтър Мап е сатира както на съвременните нрави в кралския двор, така и на куртоазната етика, утвърждавана от рицарските артуровски романи. Тя става известна едва в Късното средновековие. Запазена е в един-единствен ръкопис от XIV в. В нея няма и намек за събитията, описани в романа Смъртта на крал Артур, сътворен между 1230 и 1235 г. До същата мистификация прибягва и анонимният автор на Търсенето на Светия Граал (1225–1230). Вж. Търсенето на Светия Граал, изд. „Изток-Запад“, 2013, с. 9, бел. 7. Впрочем от факта, че авторът на въпросните два френски романа се крие зад името Уолтър Мап, може да се предположи, че става дума за един и същи анонимен писател.

24

Пролог** Хенри II Плантагенет, съпруг на Алиенора Аквитанска и крал на Англия от 1154 до 1189 г., превръща своя двор в най-значителния за времето център на литературата и изкуствата. В обкръжението и под меценатството на Хенри II работят видни английски и нормандски книжовници: Джон от Солсбъри, Гервас от Тилбъри, Томас Бекет, Вас, Мари дьо Франс, Беноа дьо Сент Мор и др.