Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 155

— Уф — потръпна Сирад. — Как работите с него?

— Нямаме избор. Той е блестящ и ни трябва.

Сирад поклати глава, изразявайки смайването си. Почисти паяжинките от себе си и се замисли какво още трябваше да свърши.

— Трябва да се върна в града и да говоря с Мичъл — каза тя. — Наясно ля сте какво трябва да правите, докато ме няма?

Стенният часовник й казваше, че е пропиляла доста повече време от предвиденото.

— Вече започнах — отвърна мъжът до нея. — Само чакам Рави, за да продължим.

Добре, помисли си Сирад. Електронно — математическата алхимия сега й беше последна грижа. Рави и неговата шайка търсещи мозъци знаеха достатъчно, за да се погрижат за детективската работа. Сега тя беше единствената, която имаше цялата необходима информация, за да сглоби пъзела.

„Бордърс Атлантик“ е пълна с тайни и те всички са мои, спомни си тя какво й беше казвал Мичъл. Безмилостният, арогантен изпълнителен директор я беше размотавал, манипулирайки я като неофициален офицер под прикритие на ЦРУ, като й бе подхвърлял само трохички през последните месеци.

„Е, сега кой знае тайните?“ — триумфираше Сирад. Тя прибра в куфарчето си разхвърляните си бележки и принтираните страници с дигиталния подпис, които Рави й бе показал.

„Ти може да имаш бронирана каса, Мичъл — помисли си тя, — но сега аз държа ключовете“.

Но й предстоеше да реши в коя посока да завърти лостовете на механизма.

Джеръми седеше на една маса за пикник под лунната светлина заедно с полковника от едната си страна и един албинос с превръзка на едното око — от другата. Хайди стоеше зад него, грижейки се за нараненото му ухо.

— Казах ти, че не съм фермерска дъщеря — рече тя, пренебрегвайки неодобрителната физиономия на баща си.

— Нямаме време за това, Хайди — клъвна я меко полковникът.

— Никога не бих те завела долу, ако знаех, че ще те наранят — извиняваше се тя на Джеръми. — Полковникът каза, че иска само да ти зададе няколко въпроса. Помислих си, че ще е по-добре аз да те заведа долу, а не хората му.

— Не се тревожи за това — каза Джеръми. Той премигна, когато тя му капна кислородна вода в ухото.

— Достатъчно, Хайди — рече нетърпеливо полковникът. — Имаш доста работа по подготовката за утрешната група. Пристигат още двайсет школници, забрави ли?

— Да, ама те не са толкова симпатични като този — рече тя, прибирайки чантата за първа помощ. — Това ухо може да ти създаде проблеми, ако не се лекува навреме.

Полковникът преглътна начина, по който тя прокара пръсти през косата на Джеръми, и я изчака да си тръгне.

— Сигурен ли си, че разбираш какво може да поискаме от теб? — попита Елис. Разпитът беше разсеял повечето от тревогите му относно произхода на Джеръми, но Свещеничеството на Финеас беше малка група, намерила убежище в лоното на Движението за християнска идентичност. Като всяко друго движение, и то си имаше своите тайни и споразумения и разкриването им пред непознати винаги криеше рискове.

— Сигурен съм — каза Джеръми.

Хайди му бе натъпкало ухото с памук, което му причиняваше леко туптене в главата.

— Смъртта е всичко, което трябва да осъзнаеш за себе си — каза му полковникът с малко мелодраматичен тон. Той гледаше Джеръми втренчено, сякаш неговият планински магьосник го бе научил на някой неща.