Читать «Смъртни врагове» онлайн - страница 149
Кристофър Уиткомб
— Спести ми ги.
— Дадено.
Рави показа друга серия от знаци на екрана.
— Веднъж, след като открием нарушителя, ние тръгваме обратно по неговия поток данни и стигаме до извора му. Там прекарваме данните през нещо като контролна клапа и стигаме до препятствие — подобно на защитна стена срещу пожар. Дотук е ясно, нали? — каза той развълнувано. — Така и пипваме нашия нарушител.
— А как ще разберем какво се крие зад защитната противопожарна стена? — попита Сирад.
— По марката — обясни „Не мога да топя“. — Там има един дизайнерски елемент, който техният пазач или е забравил да скрие, или мисли, че не сме достатъчно умни, за да го открием. Това е като платно на Пикасо — няма нужда да гледаш подписа му, за да разпознаеш художника.
Сирад посочи към потока данни.
— И това е дигиталният му подпис?
— Със сигурност, шефе — каза Рави. — Може да ти изглежда като нещо шантаво и объркано, но за нас тримата е ясно като неонова реклама.
— Ясно и п-просто. Вашата къртица е президентът на п-проклетите Съединени щати — каза гордо Хамър фенът — и неговото име се люшка надолу-нагоре по системата ни като прани гащи на простора.
Джеръми се опита да остане напълно неподвижен, докато петият мъж докосна с щипците си върха на левия му клепач. Останалите маскирани се приближиха, за да виждат по-добре в мътната червеникава светлина.
Петият мъж използва щипката, за да издърпа клепача на Джеръми навън от очната ябълка и завъртя острия инструмент между пръстите си с тъпия край напред.
Очите на Джеръми нервно затрепкаха, опитвайки се да не гледат към качулатия хирург.
Петият мъж натисна с тъпия край на инструмента върха на клепача на Джеръми и го дръпна нагоре с щипката, за да се види добре розовата, прошарена с жилки влажна вътрешност.
— Видяхте ли? — попита Елис. — Има ли знак?