Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 193

— Настоявам обискът в жилището ми да се извърши в мое присъствие — неочаквано се обади Бороздин.

— Защо? — учудено попита Настя. — Вие изобщо не ни трябвате там. Не дай си боже да забравите да натиснете бутончето и тогава делото на Войтович ще изгори, както си е в сейфа. Много ще ме е яд. А вас?

Бороздин седеше с гръб към нея и Настя трябваше да се вглежда в лицата на Коротков и Гордеев, за да разбере улучил ли е целта нанесеният от нея удар. По капчиците пот, избили по слепоочията и плешивото теме на Колобок, тя разбра, че Бороздин е прекършен. Сега можеше да се махне. Не е хубаво един доктор на науките да се унижава в присъствието на жена, за бъдещите взаимоотношения с подследствения това не е много полезно. Не бива човекът да се лишава от чувството на собствено достойнство, в противен случай с него трудно се намира общ език, може да се постигне само робското послушание на бито куче.

Тя се върна в кабинета си и погледна часовника. Почти десет и половина. До идването на Вадим Бойцов оставаха още трийсет и пет минути.

* * *

Вадим излезе от телефонната кабина и се огледа. Люба стоеше на двайсетина метра от него и с любопитство изучаваше един театрален афиш.

— Обичаш ли театъра? — попита той, приближи и отново я прегърна.

— Обичам го — кимна тя. — Особено любовни пиеси. Е де, защо се смееш? Разбираш ли, Вадим, театърът е много типичен жанр за представяне на любовни истории. На кино може да се представи смела еротика и дори порно, защото актьорът е толкова отдалечен от зрителя, че у него дори не припламва чувството за срам. За литературата пък да не говорим, там героите са от хартия. А в театъра героят е съвсем близо, от първия ред можеш дори да го докоснеш, да почувстваш дъха му върху лицето си. В театъра еротика трудно се постига. Съгласен ли си? Ето защо театърът говори за любовта по съвсем особен начин. И винаги ми е ужасно интересно: а как ще го направят този път? Какво ново ще измислят в тази пиеса?

— Любаша, мила, трябва да тръгвам. Хайде да те изпратя до вкъщи и ще поемам по моите работи. А утре ще ти се обадя още сутринта. Или ти ми се обади, ще ми бъде приятно. Запиши си телефона ми.

Тя не се възпротиви, явно сметна, че е съвсем нормално, дето в първия ден от запознанството си те просто се разхождаха и прегръщаха около два часа.

Завиха зад ъгъла и отново се озоваха пред онази градинка. Вадим не успя да се опомни, когато пред него израсна внушителна група младежи, настроени твърде решително.

— Дръпни се! — успя само да каже на Люба и пъхна ръка в пазвата си, където в кобура беше пистолетът му. Но не успя да извади оръжието: скочилите отзад двама юначаги здраво го хванаха за ръцете.

— С нашите момичета се разкарваш значи! — заканително провлече вече познатият му бабанка — бившият съученик на Люба.

— Жора, престани! — извика Люба. — Как не те е срам! Спри се!

— Млък, уличнице, не сме ти давали думата. Ей сега ще откъсна яйцата на гаджето ти като листенца на маргаритка, а после ще ти разреша да си отвориш устата — гадно се разцвили той. След него на гадната му шега се разкикотиха и неговите приятелчета.