Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 195

Иззвъня вътрешният телефон и прекъсна размислите й.

— Другарко майор, бяхте помолили да ви се обадя, когато пристигне Вадим Сергеевич Бойцов.

— Да, да — зарадва се Настя. Най-сетне! — Той пристигна ли?

— Не. Но в дежурната част току-що се получи съобщение, че е бил открит труп на мъж на около трийсет години. У него са намерени документи на името на Вадим Сергеевич Бойцов. Групата тръгва. Ще идете ли с тях?

— Да. Сега слизам.

Тя не помнеше как бе слязла долу и се бе качила в колата, как бе пътувала от центъра на Москва към покрайнините, до Източния район. Съвзе се едва когато видя обляната в светлините на подвижните прожектори градинка и в това петно мъртва изкуствена светлина — Вадим със строшен череп. Съдебномедицинският експерт Айрумян с усилие измъкна от колата огромното си тежко тяло и с пъшкане се наведе над трупа. Някъде в далечината — поне така се стори на Настя, — на много-много километри оттук, пищеше в истерия съвсем младо момиче с дълго синьо-зелено палто, около него се суетяха две по-възрастни жени. Точно до себе си тя видя участъковия, същия, с когото неотдавна бе разговаряла за криминалната ситуация в Източния район. И той я позна и приветливо й кимна.

— Виждате ли? — каза и направи изразителен жест с ръка. — Ето за това ви говорех. Какво ги е накарало? Защо са излели злобата си върху това момче? С какво им е попречило то? Поне да му бяха взели парите, часовника, чантата, знам ли! Тогава поне щеше да е ясно — убийство от користни подбуди. Мерзост, но разбираема мерзост. А това? Свидетелката, Люба Веденеева, каза, че подстрекателят бил един младеж, с когото тя някога учела в един клас. Каза му името. Само за половин час ги изловихме всичките, сега спят в килията. Мислите ли, че ще могат членоразделно да обяснят защо са убили този Бойцов? Не. Така и ще отидат в затвора, без да са разбрали и обяснили каквото и да било. Какво става с тези хора — не знам. Откъде у тях толкова злоба?

Настя се обърна и бавно, едва местейки крака, се потътри към микробуса. Качи се на задната седалка, преви се одве, сякаш я присви внезапна болка в корема, и свря лице в дланите си. Тресеше я. От умора. От нервното напрежение. От омраза към Бороздин и Томилин. От мъка. И от безумно, разкъсващо душата й съжаление към хората, които живееха в този ад и не знаеха какво става с децата им, с близките им и с тях самите.

Няма да чака четвъртък. Ще вземе със себе си Льоша, който разбира от физика, и утре, не, още днес сутринта ще отиде при тази тлъста отрепка Томилин. Ще отиде в дома му, ако той не пожелае да разговаря с нея на официално място. Ще го сграбчи с мъртва хватка и няма да го пусне, докато той не извика директора на Института и не свалят тази проклета антена. Много важно, че било празник! Много важно, че било Международният ден на жената! Тя ще ги накара да направят това.

А с Мерханов да се разправят контраразузнавачите. Това не е нейна работа. Нейната работа беше да разкрие убийството на Галактионов и кой е откраднал делата от следователя Бакланов. Тя разкри тези престъпления. Има и още една работа — да унищожи антената на покрива на Института. Да защити нещастните хора, които нямат никаква вина, а само лошия късмет да живеят в Източния район. Да си разчисти сметките с Томилин, този невеж и нагъл кариерист. Да открие всички, които — освен Бороздин и покойния Войтович — са работили върху прибора. Бойцов със сигурност е знаел някои от тях, но сега той вече няма да каже нищо. Какво пък, и сама ще се справи. Миша Доценко и Юра Коротков ще й помогнат. Само мъничко да си почине, да събере поне мъничко сили. Само да изчезне буцата в гърлото й, която й пречи да диша и гълта, само да й мине треската и да поспи поне няколко часа.