Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 190

— Кой не знае? Кой е пиян? — ревна бабанката.

В същата секунда той замахна, стиснал в ръка кой знае откъде взело се паве, а в следващия миг рухна на колене и изскимтя от болка.

— Да вървим! — изкомандва Вадим и отново прегърна Люба през раменете. — Как пък си могла да се занимаваш с такъв идиот?

— Ами кой да знае, че ще стане такъв! — въздъхна Люба. — В училище беше добро момче, отличник и между другото — шампион на района по кънки. После, разбира се, започнаха щуротиите, както става с всички на седемнайсет-осемнайсет години. После уж започна да му минава, вярно, попийваше, но не повече от другите. А през последната половин година направо се разбесня, не можеш да го познаеш, като че стана друг човек. Малко да пийне — и тръгва да търси на кого да разбие муцуната. Вечно ми досажда, нали живеем в един блок, нали ти казах, след осем вечерта гледам да не излизам.

— Заради него ли не излизаш?

— Не само, но и заради него. Ето, виж какво става.

Люба посочи някъде настрани. Вадим се вгледа и видя през клоните на гъстия храсталак мяркащи се сенки. След миг разбра, че трима или четирима младежи настървено ритат друг, паднал на земята.

— Около нас всяка вечер можеш да видиш такова нещо. Ту на една улица, ту на друга.

На Вадим му се стори, че агресията има мирис — тръпчив, остър, пронизващ цялото тяло мирис, излъчван от хора, понесли у себе си разруха и смърт. Той усещаше този мирис и към гърлото му се надигаше отвратително гадене. Сега всичко беше различно от сутринта. Пред очите му се редяха снимките, които му показа Каменская. Единият от разкъсаните трупове май е бил намерен точно в тази градинка. Господи, как живеят тези хора тук? Какви деца отглеждат? Ами че детската психика е нестабилна, именно на децата първо влияе това устройство, което са монтирали на покрива на Института и са скрили от всички страшния му ефект. Скрили са го, за да имат възможност да изработят прибор за повишаване боеспособността на армията. И са платили за това такава цена…

— Къде наблизо има телефон? — попита той. — Трябва да се обадя.

* * *

Те разпитваха Бороздин вече почти два часа. Бяха намерили твърде много улики, за да има смисъл да крои някаква сложна лъжа. Затова той просто мълчеше и само от време на време подхвърляше нищо незначещи реплики.

Настя се умори. Чувстваше, че започва да мисли по-бавно. От петък вечер, когато разбра, че на три пъти едва не са я убили, до този момент, вторник вечерта, бяха минали приблизително деветдесет часа. Деветдесет часа невероятно напрежение, страх, безсъние. Организмът й отказваше да съществува и да функционира нормално при този режим, той искаше чувство за безопасност, храна и сън.

— Повтарям въпроса си — монотонно каза тя. — Защо дойдохте у Надежда Андреевна Шитова?

Мълчание.

— Следващ въпрос: защо й казахте, че сте Генадий Иванович Лисаков?

Мълчание.

— Как ще обясните факта, че в куфарчето ви бяха намерени писма, подписани от Лисаков?… Откъде имате ампулата с калиевия цианид?… Кой документ за министерството разпечатахте на принтера на Лисаков?