Читать «Смърт заради смъртта» онлайн - страница 179

— Предлагам компромис — усмихна се той. — Наистина съм много уморен, от шест часа сутринта съм на крак, едва тук най-сетне поседнах. Ако почакате още двайсет-трийсет минути, окончателно ще възстановя силите си и ще мога да ви изпратя. Вие ще поседите, ще си почетете книжката, а Павлик ще поиграе с децата край училището.

„Е, как е, хитрушо? — злорадо си помисли той. — Май имаш костелив орех насреща си? Ако искаш да те изпратя — седни и чакай, докато си почина. Направиш ли тази отстъпка, значи принасяш жертва, макар и мъничка, която говори за интереса ти към мен. Вярно, ти ми харесваш, защото си приятно, добро и далеч не глупаво момиче. Но твоята заявка трябва да дойде първа.“

— Не, не е нужно, не се безпокойте — отвърна момичето, все така спокойно усмихнато. — Вие сте интересен събеседник и аз, разбира се, с удоволствие бих си побъбрила с вас по пътя за вкъщи. Но първо, вие сте уморен и не мога да искам от вас такива страшни жертви. — Тя изразително окръгли очи и шеговито сниши глас: — А второ, денем не ме е страх. Денем при нас се активизират най-вече децата и юношите, за възрастните това не е опасно. А виж, вечер, когато навън изпълзи по-възрастният контингент — тогава да, наистина става страшно. Така че благодаря ви за загрижеността и всичко хубаво.

Тя весело му помаха с ръка, хвана Павлик за краищата на дългия бял шал и тръгна към близкото здание на ПТУ-то. Бойцов се загледа подир отдалечаващата се стройна фигурка със синьо-зелено кожено палто и неочаквано за себе си усети тъга. Изведнъж разбра, че момичето не се е състезавало с него, че цялата сложна конструкция, която бе градил, се е оказала ненужна, глупава и смешна. Тя бе взела думите му за чиста монета, дори не бе разбрала, че му харесва. Или, което е още по-лошо, уплашила се е, че той иска да се запознае с нея и после да й досажда, затова така леко и учтиво се отърва от него. Глупаво девойче! Такава няма да го завлече в леглото още първата вечер, такава ще чака търпеливо той сам да събере кураж и колкото по-дълго не я закача, толкова повече ще го харесва. Виж ти, а той си беше мислил, че такива момичета вече няма…

Вадим погледна часовника си. Беше време да тръгва за дома на разработчика. Неохотно се надигна от пейката и тръгна към станцията на метрото, където беше оставил колата си.

* * *

Той излезе от Института, качи се на колата и тръгна за Кунцево, където работеше жена му. Заедно обиколиха няколко големи магазина, отбиха се и до пазара, купиха зеленчуци и прясно месо, после поеха към къщи.

Тук жена му се засили да се преоблича и да опакова в голям пакет празничната си рокля, с която утре на вилата щеше да посреща гостите си.

— Каква риза да взема за тебе? — извика от спалнята. — Какво ще облечеш утре? Костюма ли?

— Хайде де — промърмори той под носа си.

— Не те чувам! Костюма или джемпъра?

— Джемпъра! — раздразнено отвърна той.

— Тогава ще взема за тебе бледосивата риза, искаш ли?

— Абе вземай каквото щеш и ме остави на мира — промърмори той отново под носа си, после повиши глас и отговори съвсем миролюбиво: — Добре, нека бъде бледосивата.