Читать «Слънчице» онлайн - страница 3

Юлиана Златкова

— Не — тихо отсече тя.

Мъжът я погледна в очите. Стори й се, че е на колене, а той се е изправил пред нея с опрян в слепоочието й пистолет. Сигурно така е гледал враговете си преди да натисне спусъка. Наоколо нямаше никого освен хвърчащите по кръговото автомобили, но Маги не се уплаши. Дори забрави, че се страхува да не е бременна. Очите им се срещнаха. Той не издържа погледа й, наведе глава и отстъпи крачка назад като победен тигър. И в отстъплението имаше нещо толкова гнусно, колкото й в предложението му. Нещо подло и страхливо, нещо, което вероятно представляваше неговия инстинкт за самосъхранение. Чак до такива глобални изводи Меги не стигна. Тя усети само, че е готова да го разкъса и да го разхвърля на парчета по уличното платно. И да се наслаждава как колите ще мачкат парчетата.

— Мръсница — процеди той през зъби. — И душицата ти е мръснишка.

Завъртя се на пети и бързо се отдалечи към булеварда.

Маги посегна към чантичката си, но се сети, че няма повече цигари. Ами сега? Гаджето й беше типичен представител на мъжката раса и кажеше ли му, че може да е бременна, сто на сто ще хукне да се прави на мъж, да се жени и изобщо да върши всякакви простотии. Другият вариант беше да направи аборт без да го уведомява, но това означаваше да се прости даже с мисълта за нови ботуши. Ами ако роди момче? Какво ще го прави? Ако не се изврати като тоя, в най-добрия случай ще тръгне да спасява света и ще го убият като сина на жената, чиито празник е днес. Горкичката, какво е изтърпяла! Господи! Днес живите отбелязват смъртта й като нещо прекрасно. Може ли да се празнува нечия смърт? Може, защото е избавление, помисли си Маги и седна на пейката под навеса на спирката. Ще си карам със старите ботуши, реши тя, а автобусът се зададе иззад ъгъла, сякаш й каза „Да“.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9052]

Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00