Читать «Слънце за зимнина» онлайн - страница 4

— Сядай — разпореди се бай Манол. — Аз тук чета някои неща, та да подкрепя рецептите на баба ти със съвременни изчисления… Хич не е просто… Искаш ли баница? Искаш, искаш, само болен се пита — старецът стана и се запъти към ъгъла на стаята, който представляваше кухня.

Деян рухна на стола, усещайки пулса си в ушите. Забеляза няколко лъскави тома по висша математика на руски, немски и английски, но очите му отново като омагьосани се отклониха към буркана. В него трепкаше златисто сияние, което извираше като ветрило из помещението. Топлината даже беше разтопила обикновено заледяващите се стъкла на прозорците.

Бай Манол мълчаливо сервираше върху свободния край на масата. Изглеждаше дяволито-доволен от облещения поглед на сина си.

Чак след като послушно се нахрани, Деян се поуспокои и вече със съвсем делничен глас се осведоми:

— Значи, стана? Слънце в буркан. Лято за зимнина.

— Ами да — скромно отвърна старецът. — Пък ти не вярваше. Трябваше май да те кръстя Тома… Сине, сине! — и той топло потупа Деян по рамото.

Седяха и приказваха за баба Вила — по-точно бай Манол говореше, а Деян внимателно слушаше, но колкото и да бе съсредоточен външно, съзнанието му се отплесваше, мислите подскачаха, ала някак далеч от него…

— …Аз и за „Опела“ ти помислих, ама на — късно се сетих! — споделяше постиженията си бай Манол. — Край стопанските конюшни доста сила беше останало, даже след десет години, откак разтуриха обора… Тъй че ще караш до пролетта и с бензин, мойто момче, такива ми ти работи… А буркани съм заделил за вас, ще ви е топло и светло, направо си спирай парното, спестете с Диди за децата, за вас си — млади сте още, живейте, правете хубави неща… Та баба ти Вила беше интелигентна жена, нека и самоука. И ако искаш да знаеш, правеше проучвания, занимаваше се с изследователска работа в своята област. Обиколила беше всички манастири в България! Какви ли не стари книги беше гледала и чела! И всичките си резултати тя събра в тази тетрадка, която аз като бях на твоите години я тикнах на тавана да обира прах и да я гризат мишките. А тук има много ценни неща! — бай Манол сложи кокалеста жилава длан върху твърдите кафяви корици на разпадащото се пожълтяло нещо, което някога може и да е било тетрадка. — Много съм… грешен, че не обърнах внимание върху тези „бабини деветини“ по-рано.

Внезапно в стаята притъмня, Деян се стресна, но бай Манол само се тюхна с примирена досада:

— Еййй, да му се не видяло и недоглеждане!… Пак облак е влязъл в пустия му буркан…

След минути в стаята отново засия.

* * *

Опелът се движеше безшумно, но воланът под дланите на Деян леко потръпваше като юзда. Тубата с насъбраната буйна конска сила бе затъкната под капака на двигателя, който сега не работеше.

До слуха на младия мъж достигаше едва-едва чуто цвилене — радостно и волно, в купето миришеше на жива плът, каросерията на автомобила потръпваше като мускули под копринена, гледана кожа.