Читать «Слънце за зимнина» онлайн - страница 2

— Трябва да знаеш, не с лошо й викаха копеле — заяви внезапно старецът. — Щото може и това да си забравил. Копеле, да… ама самодивско. Помниш ли как излекува стрина ти, а? Дипломираните доктори я бяха почти уморили с химиотерапия! И това ли са магии, сине?

Синът косо погледна баща си. Напомнянето за старата семейна легенда, че майката на бай Манол е била родена от митично същество, прелъстено от един левент юнак, който толкова обичал да кръшка, че самодивата накрая просто подхвърлила детето си и изчезнала обратно в гората, съвсем развали настроението на Деян. Какво имаше общо тази красива приказка с необходимостта да се подготвя човек за зимата?!

Начумерено се озърна към бурканите.

— Това със стрина Ани беше съвсем друго нещо… — опита се да каже.

— Не е! И прадядо ти, Господ да му прости какви ги е вършил, ама освен женкар беше и много храбър човек, все се буташе там, където никой не смее. А след раждането на баба ти стана смел до безумие. Защото нито щик, нито куршум го ловеше. Та той касапницата на Добро поле отърва без драскотина, жив остана от цялата рота! И почина от удар, чак когато заряза самодивата и рече да се жени за една офицерска вдовица от София… то това вече й дойде нагорно и тя си избяга обратно в гората, а от него сне заклинанието си, дето го пазеше…

Деян се намръщи.

А бай Манол обидено сви устни, когато синът в отговор му заяви, че е време да тръгва:

— Вдругиден сутрин летя за Германия — обясни сухо, — а още не съм си стягал багажа, татко. Сигурно ще се върна поне две седмици преди Коледа и оттогава, да чукна на дърво, край на всякакви парични затруднения — и мои, и твои. И… добре де, на баба Вила маг… ъъъ… номерата, ти пак си ги прилагай, но моля те, вземи това…

Старецът мълча цяла минута, след което кимна унило, но не посегна към плика.

Все пак стана да го изпрати до портата и от това неприятната студенина в гърдите на Деян омекна, престана да го стърже с остри ледени ръбове.

„Опелът“ приличаше на пържолник и всъщност спокойно можеше да се изчака няколко часа да се поразхлади, но Деян се страхуваше, че дори да продължат да говорят за друго, налудничавата тема пак ще изплува и те двамата ще се скарат.

Бай Манол помаха с ръка подир колата, младият мъж късо бибипна с клаксона за довиждане, но наистина беше му олекнало едва-едва.

„Дявол да го вземе — помисли си Деян с тъга, — ето това е тя, старостта… Вдетиняване. Слънце за зимнина щял да затваря! Ех, тате, тате…“

„Опелът“ изръмжа по черния път, вдигайки прах край уморената пожълтяваща зеленина на запустелите дворове, и се насочи към шосето.

* * *

Разбира се, след почти тримесечно отсъствие от вкъщи, Деян не се сети веднага за баща си. Първо се наигра до насита с децата, изслуша хвалбите на Юлето за успехите й в училището, чу жалбите на Гошко, че кака не му давала да пипа читанката… все приятни часове.

А щом с Диляна приспаха хлапетата, настъпиха още по-приятни.

Чак призори той попита Диди, щастливо задрямваща в прегръдката му, как е бай Манол.