Читать «Слънце за зимнина» онлайн - страница 5

Николай Теллалов

„Да не забравя да я избърша, след като я паркирам“ — разсеяно си помисли Деян и затананика някаква забравена песничка от детството си.

Усмивката не слизаше от лицето му, очите блестяха от благодарност към бай Манол и баба Вила, от която нямаха и една снимка дори, само спомен.

Ала наред със спомена на задната седалка потракваше и позвънкваше пълна мрежа буркани с лятно слънце в тях, все едно най-обикновена зимнина, туршия от село.

Бабини деветини, а?…

София, 02.06.2002 г. 11:42

Информация за текста

Източник: http://drakonche.zavinagi.org/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3129]

Последна редакция: 2007-07-12 20:13:21