Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 8

Явление 10

Баба Дона, Квасников и г-жа Терзийска, после Стоянка.

Баба Дона. Заповядайте, госпожо.

Г-жа Терзийска. Аз пак ви безпокоя. Госпожицата тук ли е?

Баба Дона. Тука е, седнете. (На Квасников.) Г-жа Терзийска, приятелка Аничкина от училището. (Г-жа Терзийска се кланя и сяда.)

Квасников (ниско). Не е лоша.

Баба Дона. Син ми е много улисан сега, подиробед е по-свободен… Та мъж ви е без служба пак?

Г-жа Терзийска. Да, госпожо. Представете си нашето плачевно положение. И с деца! (Продължава да й говори тихо.)

Квасников (ниско). Не се види плачевно положение по премените й… Но кой знае, човек се лъже отвън. Нали има дума: коприна носи, коприва яде. Лъжлив свят днешният.

Баба Дона (високо). Ще помоля и аз Никола, ще свършим, не се грижете.

Г-жа Терзийска (бърше си очите с кърпица).

Квасников. Не плачи, госпожо. (Ниско.) Когато видя млада жена, че плаче, и мен ми дохаждат сълзи на гърлото и тогава нищо не можа да й откажа.

Г-жа Терзийска. Скокнах и дойдох самичка да потропам. Господин министъра нямам чест да познавам, но го знам, че е великодушен към нещастните. Имам и картички от няколко влиятелни депутати. (Пак си брише очите.)

Квасников (ниско). Аз съм уверен, че тая дяволка ще намери на мъжа си служба. Мъж с хубава жена не остаят на пътя. (Влиза Стоянка и носи на блюдо кафета и три чаши с бенедиктин.)

Баба Дона (на г-жа Терзийска). Вие имахте и сестра? Де е?

Г-жа Терзийска (взима кафето). Госпожа Домузова? Тя е сега учителка в Трън.

Квасников. Че дава ли воля законът такова име в училището — Домузова? (Изпива чашка бенедиктин и взима кафето си.)

Г-жа Терзийска (усмихната). Това не е кусур.

Квасников (сърба шумно). Аз знаех една в Харманлий, ама такова едно чудато име носеше, да те досрамее: Безгащева. Еле се прекръсти, та остана само Гащева.

Г-жа Терзийска (изсмива се).

Квасников. Накара я общината. (Клати чашата с кафето и пак сърба.) А господин Домузов дека е?

Г-жа Терзийска. От три години учител в Добрич.

Квасников. Той в Добрич, а тя в Трън. На двата края. Е че виждат ли се понякога?

Г-жа Терзийска. Пишат си само.

Стоянка излиза.

Квасников. Ударили го на кярове. Че как могат тъй?… Аз моята баба от вратата навън я не пущам сама, дето се вика — без нея не може един ден.

Г-жа Терзийска (усмихната). Вие голямо недоверие имате към жените.

Квасников. Не им вярвам, правото да си кажа Жена и кокошка синор нямат.

Г-жа Терзийска (смее се). Тъй, тъй, господине Има и друга дума: „Ако ти е драга, не я пущай през прага.“ То било едно време.

Квасников. Как едно време? Г-жа Терзийска. Когато жените са били робини… А сега е нов век и жените са свободни човеци.

КвасниковПрощавайте, ама господин Терзийски трябва да бъде мухльо?

Г-жа Терзийска. Защо?

Квасников. Защото виждам, че у вас кокошката пее.

Г-жа Терзийска (смее се). Стига са пели петлите.

Квасников. Е, аз не бих пуснал мойта булка да ми търси служба… Пребил бих я.

Г-жа Терзийска (смее се). Вие сте ревниви като турчин. Квасников. Под кофа̀р жената, под кофа̀р жената! Г-жа Терзийска. Ех, ще я изядат ли мъжете?