Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 6
Иван Вазов
Квасников. А осмият — Скобелчо — е в четвърто отделение. Умът му реже като бръснач. Тая година ще изкласи.
Баба Дона. Какво рече?
Квасников. Ще изкласи, санким ще мине в първия клас. А Марийчето и Кунка по ризи ходят, из барите цапат като патарочета.
Баба Дона
Квасников. Само двенки. Ама като гургувички. Кунка е пък много мурафетлийка: каквато дрипа намери, прави си кукла.
Баба Дона. У, честит баща!
Квасников. Закачи ми глава чеснов лук, да не урочасам. А Асенчо — той е като лешник.
Баба Дона. Ух-ух-ух! То се наспорило!
Квасников. Господ, когато дава, не пита чий си син… А, пък Крумчо…
Балтов
Баба Дона
Квасников. Подир Крумча иде още едно, изтърсакът. Ама го не знам още капитан ли ще бъде, или госпожица… Какво се смейте? Ние там в провинцията друга работа нямаме, с това се залисваме. Из улиците вървиш и деца от камънето повече.
Явление 8
Стоянка
Балтов
Стоянка. Вратата е заключена, но този се промъкнал през задния стобор, през една отпрана дъска.
Балтов. Кажи му, че ме няма.
Стоянка. Баба Гана му обадила, че си тука.
Балтов
Стоянка. Казах й. Но тя не смеела да излъже, че говяла, да се причести.
Балтов
Квасников. Какъв е той?
Балтов. Един халосник и развейпрах. Представи ми се по едно време за поборник, за опълченец. Но документите му излязоха лъжливи… Той бил само пожарникар в Букурещ през Руско-турската война. Но в ума му се е втълпило, че е проливал кръв за България, и навред се оплаква, че отечеството не го наградявало за заслугите му. Преди месец извади револвер в министерството да се убие пред мене. „Дето, каже, ще мра от глад, по-добре е да умра от куршум, честно!…“
Квасников. Бре! И уби ли се?
Балтов. Дадох му пет лева и той се съгласи да се не убива.
Баба Дона. Кой е той?
Балтов
Квасников. Страшни имена.
Баба Дона. Сега пак иде!
Квасников. Пращай ги да работят!
Балтов
Квасников. Да се убий?
Балтов. Не, насочи го в гърдите ми.
Квасников
Балтов
Стоянка. Бива.
Балтов. Казвай, че ме няма вкъщи.
Стоянка. Ама те не вярват.
Балтов. Отговаряй, че ме няма в София, че съм тръгнал за Пловдив, за Америка, за Божигроб!
Стоянка
Балтов