Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 7

Стоянка (засмива се). Ами като не си умрял?

Квасников (на Стоянка). Ти много не бъбри, слушай какво те учат. Па кога ще се комка Гана? (Стоянка излиза. Към Балтова.) Аз довечера ще си бягам… Ами една думица, Николчо…

Баба Дона. Че постой още в София.

Квасников. Тегли ме към нас, како Доне. Тука ми е чуждо. Нали го рекли? „Дето се окучило, там се научило.“ Ха, чакай, дохожда ли Поликсена наша? Тя е тука.

Баба Дона. Тук ли е? Не е дохождала.

Квасников. Иде да моли да я направят учителка. Ама каква учителка? Ще плаши децата… Тя по-добре да се ожени… Остана стара мома.

Баба Дона. Кой ще я вземе?

Квасников. Абе никой няма да я вземе тъй… Хем дърта, хем гола, хем грозна. Господ не я надарил с хубостчица: дундеста като каче, едното око черно, другото сиво, па и кривоока: тебе гледа, мене види. Пък зла, зла! Усойница цяла. (Към Балтова.) Аз викам, Никола, да я оженим, докат си министър.

Балтов (усмихнато). Че кой ще се полакоми за твоята роднина?

Квасников. Моя, пък и твоя… Абе дай някому една служба за зестра, па ще я вземе… Тя ли е крива, като е кривоока? (Баба Дона се смее.) Защо се смейте? Сега тъй става… Нали главният секретар Луков така изжени шестте си сестри? Направи чиновници мъжете им. (Влиза Аничка от дясната врата.)

Явление 9

Горните, Аничка, после Стоянка.

Балтов (на дъщеря си). Аничке, познаваш ли дяда си Станча?

Аничка (весело). Добре дошъл, дядо Станчо. Вие сте все млад. (Ръкуват се.)

Квасников (шеговито). Ти и да ми кажеш, че съм стар, не те вярвам… А ти каква си гиздосия!… Да те заплюй човек, да не урочасаш. Помна те, кога беше такова ей чирепче още и спеше с куклите си.

Аничка. Ще се видим пак, дядо Станчо! (Тръгва наляво.) Тате, не забравяй каквото ми обеща за господин Хоров. Най-горещо го препоръчвам на твоето великодушие. Той ще дойде.

Балтов. Добре. (Аничка излиза.)

Квасников (изглежда подире й: На Балтова) Само един царски син е достоен за такова момиче. Не харесахте ли още някого?

Балтов. По тоя въпрос съм и оставил съвършено самостоятелна, дядо Станчо. Казал й съм го: когото си избере ще го одобря. Не искам да изнасилям сърцето й. Но нека да гледа щото оня, който й поиска ръката, да стори това за нея, а не за баща й, че е министър. Умна е, да си отваря очите.

Квасников. Е, тука не скланям. Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Коса дълга — ум къс, рекли са го хората… Моята Нонка знаеш ли как ме взема? Би я баща й, па я годи за мене. Той по отбираше. А тя лудееше за един чапкънин, който сега подлага ръка. А сега — честита, дядо ти Станчо пръв в Харманлий и с дванайсет деца челядник.

Балтов (усмихнато). Тринайсет ги броихме, дядо Станчо.

Квасников. И аз съм забравил сметката им.

Балтов (сее се.) Да те поживи господ! Дядо Станчо, извини. (Излиза.)

Баба Дона (гледа подире му). Пак го подириха няколко души в коридора. Никола днес не е здрав, па и много работа има, а не го оставят да си отдъхне. Цяло наказание.

Квасников. Имам десет ли, единайсет ли сина, колко са… Като си ида, клетва ще им дам: министър никой да не става! (Влиза госпожа Терзийска.)