Читать «Службогонци ((Станчо Квасников на гости у министъра)» онлайн - страница 2

Баба Дона. Ваша милост е оратор?

Какавидов. Дал ми господ дарец. Тогава ме уволниха. (Стоянка излиза.)

Баба Дона. Ха, вий там служехте?

Какавидов. Учител и псалт. Сега, видите? Гладувам. Тъй е писано: достойните хора да теглят.

Баба Дона. Каква служба искате?

Какавидов. Митничарят в Харманлий бере душа.

Баба Дона. Господ да си има милост за него. Роднина ли ви е?

Какавидов. Не е роднина.

Баба Дона. А вие каква служба искате?

Какавидов. Неговото място.

Баба Дона. Тъй ли? Че отбирате ли от тая работа?

Какавидов. Човек се учи, госпожо. Мечката е мечка, па и тя… Работата е да не стоим празни.

Баба Дона (става). Добре. Ще поговоря на сина си.

Какавидов. Славна госпожо, станете ми спасител! Станете ми баща! (Иска да й целуне ръката.)

Баба Дона. Добре, добре.

Какавидов. Благодарим. (Покланя се и излиза.)

Баба Дона (сама). Това нещо няма край. Никола се е уплашил от просители. Па все при мене идат най-напред. Завчера думаше: „Искам да бягам някъде! Искам да зарежа!“

Явление 3

Баба Дона, Аничка, после Стоянка.

Аничка. Бабо, отивам у госпожа Шийкова, има журфикс днес. (Взима си цвете из цветарника.) Мама се отказа да дойде, че е неразположена. Няма ли да дойдеш?

Баба Дона (усмихната). Сега пък на мода журфиски.

Аничка (усмихната). Журфикс, а не журфиск.

Баба Дона. На старо време и аз се поевропейчих. Снощи ме пък водихте на танцувалната вечеринка. Кой беше оня младеж, с когото се въртяхте толкова?

Аничка. На валса ли?

Баба Дона. На валса и на всичките игри.

Аничка. Господин Хоров.

Баба Дона. Много се сприятелихте?

Аничка. Да, симпатичен момък. (Влиза Стоянка отдясно.)

Стоянка (на баба Дона). Госпожо, дойде гост и влезе в стаята ти.

Баба Дона. Право в моята стая? Кой е той?

Стоянка. Не знам. Изглежда вънкашен.

Баба Дона. Кой ще бъде? (Излиза отдясно.)

Аничка (на себе си, като си бодва цвете на гърдите). И на баба е обърнал вниманието. Мустачета… хубав… маниери светски, симпатичен… Но аз да вървя. (На Стоянка.) Каква картичка държиш?

Стоянка. Един млад господар я даде. (Подава я.)

Аничка (гледа картичката.) Ах, господин Хоров! Покани го. (Стоянка излиза.) Сякаш вече не съм равнодушна… И защо го поканих, като тате е занят? (Поправя се. Хоров влиза.)

Явление 4

Аничка и Хоров.

Хоров (кланя се приветливо.) Аз може би ви обезпокоих?

Аничка (подава му ръка). Никак, никак. Седнете, моля. (Показва му стол.)

Хоров. Благодаря. (Сядат.)

Аничка. Вие за тате?

Хоров. По-напред за вас. Аз се счетох длъжен да ви поднеса почитанията си и съм признателен на щастливия случай… Как сте? Трябва да сте уморени от снощи?

Аничка. Никак, господин Хоров. Танците, напротив, ме освежават. Само мама се чувствува поуморена днес.

Хоров. Да, вечеринката излезе прекрасна. Общество, тоалети блестящи… А вие, позволете, бяхте… charmante!

Аничка (усмихнато). Вие всякога имате богат запас от комплименти. Вий познавате душата на нашия беден и слаб пол.

Хоров. Нито беден, нито слаб. Жената днес — това е вселената. Тя дава украшение и сила на живота. Какво е человечеството без жената? Труп без душа. Разбира се, аз разбирам хубавите: грозните за мен не съществуват.