Читать «Скрутатор» онлайн - страница 60

— Дадено.

Жената започна да пристъпва наляво, докато не достигна края на издатината. Тук в стената започваше гладък участък, който се спускаше чак до пламтящата пукнатина. Ако Фин-Мах и Флангърс бяха паднали там, с тях беше свършено.

Иризис пое в другата посока, промушвайки се край застинали шипове с различна големина и форма. Тук пред нея се простираше поредица от неравномерни стъпала, някои почти с нейния ръст. Тя издигна фенера и погледна надолу.

И тук нищо. Малко по-надолу неравномерна форма нарушаваше посоката на стърчащите късове. Това сигурно бе мостът, но тела не се виждаха. Под нея стената се извиваше в шипеста могила — петнадесет крачки дълга и десет широка. Четвъртият ѝ край представляваше самата стръмна скала, а останалите три отвеждаха наклона си към пропастта. Фенерът на Иризис се наклони, изляха се няколко капки горещо масло. До нея долетя слаб стон.

— Фин-Мах? Флан…

Нямаше отговор.

— Открих нещо — извика тя към Мирум. — Спусни ме още няколко дължини, бавно.

— Не остана много въже — предупреди мъжът.

— Отпусни колкото има.

Поклащайки се, Иризис продължи пътя си надолу, оттласквайки се от скалните остриета с крака. Колко ли стабилна беше стената? Може би един лек удар щеше да се окаже достатъчен за срутване.

Когато ботушите ѝ докоснаха равен участък в иглената издутина, въжето бе свършило. В светлината на фенера Иризис веднага различи Фин-Мах. Дребната жена лежеше между две образувания. Главата ѝ бе заела странен ъгъл. Изглежда си бе счупила врата.

— Фин-Мах? — Иризис я докосна по бузата.

Другата жена отвори очи и бавно ги насочи към въжето, пристегнало Иризис. Тя размърда глава.

— Не очаквах да те видя тук — рече тя с немощен и неясен глас.

— Дойдох за финадра — хладно каза Иризис. — За да изпълня дълга си, разбира се.

— Разбира се — повтори Фин-Мах. — Помогни ми. Заклещена съм. — Тя опита да повдигне ръка, ала крайникът се отпусна обратно.

— Помислих, че вратът ви е счупен. — Иризис приближи фенера по-близо. Едната зеница на Фин-Мах бе по-широка от другата, което показваше мозъчно сътресение.

— Щеше да се зарадваш.

— Не ви мразя — поде Иризис.

— Сега не е моментът, майсторе! — Завалила последната дума, Фин-Мах се огледа объркано. — Главата ме боли.

Иризис остави фенера и изправи другата жена на крака. Коленете на перквизитора се подвиха.

— Къде е Флангърс? — попита Иризис, крепейки я с една ръка.

— Кой?

Тя развърза въжето, подпря другата и започна да го привързва около нея.

— Какво… правиш? — Фин-Мах звучеше още по-задавено.

— Измъквам ви.

Иризис провери възлите още веднъж, сетне изкрещя:

— Мирум! Фин-Мах е жива. Приготви се да я изтеглиш. Готов ли си?

— Готов съм.

Въжето се опъна и Фин-Мах започна да се издига във въздуха, отпусната като парцалена кукла. Главата ѝ отново се върна в онзи неприятен за окото ъгъл.

Иризис се обърна и започна да си проправя път сред черните острини. Парченца хрущяха под крака ѝ.

— Флангърс?

Той лежеше в безсъзнание в задната част на могила, заобиколен от отломки. На тила му се издигаше цицина, следствие от сблъсъка с пода, но това не изчерпваше най-сериозните наранявания. Дълъг къс се бе врязал лошо в дясното му бедро, поемайки успоредно с костта. Имаше много кръв, но не толкова, че да показва разкъсана артерия. Той щеше да оживее, но щеше да представлява истинско чудо, ако раната му не се инфектираше. Иризис можеше да пъхне три пръста в нея.