Читать «Скрутатор» онлайн - страница 390

— Ако успеят да разгадаят принципа му.

— Тиан няма да попадне в списъка на осъдените. Те ще се грижат за нея добре. Войникът, който я е ударил, ще извади голям късмет, ако си запази главата.

— Значи за нас няма надежда, Ксервиш. — Всичките ѝ очаквания я напуснаха. Само в рамките на миг цялата ѝ надежда се превърна в отчаяние.

— Човек винаги може да се надява. Да речем, че се разрази буря…

— Никога не съм виждала толкова ясно небе.

— Или ако лиринксите нападнат…

— Обгръщат ни блатисти земи, което им оставя въздуха — рече Иризис. — Наблюдателите ще ги забележат половин час преди пристигането им. Предостатъчно време да ни екзекутират преждевременно.

— Внезапно изпитваш нуждата да докажеш, че положението ни действително е безнадеждно — отбеляза скрутаторът.

— Аз съм реалистка. Обичам да зная какви са шансовете ни. Но вие ме накарахте да проумея, че ние нямаме никакви шансове.

— Съжалявам, Иризис.

Тя направи няколко крачки наляво в опит да разпознае човека, обграден от войници край северната страна. Май беше Флангърс, но не можеше да види ясно. Войниците я изтласкаха обратно.

— Какво следва сега? — Бяха престояли почти час. Иризис нямаше връхни дрехи, а на двора бе изключително студено. По това време на годината сянката на крепостните стени се задържаше през целия ден, а ледът по тях се задържаше чак до пролетта.

Флид също трепереше. По белязаната му кожа бяха изникнали сиво-бели петна. Той сигурно умираше от студ, увит само в чаршаф.

— Подготвят сцената си. Скрутаторите обожават спектакли.

Тридесет и седем

Макар да бяха прекарали часове на студа, пленниците се нуждаеха от известно време, за да осъзнаят екстравагантността на подготвяния спектакъл. Механици и въжари монтираха пръстени върху крепостните стени. Тежки кабели бяха спуснати от въздухоплавите и закрепени към образувалите се метални рамки. По средата им перпендикулярно бяха опънати други, по-тънки кабели. Те оформиха подобие на паяжина, разположена успоредно на земята.

Върху тази увиснала основа бяха разстлани огромни топове платнище. Така се образува фигура с четиринадесет страни и диаметър над сто и петдесет дължини. Тази платформа нямаше нито стени, нито перила, само платнище, което бе изопнато. Опънът бе такъв, че дори стъпките не го огъваха.

— Това е въздушен амфитеатър — каза Флид. В гласа му се долавяше искрено възхищение. — Каква хитра идея! Публиката ще заеме краищата, а ние, заедно със съдиите и екзекуторите, ще застанем в средата.

Бързото издигане на платформата загатваше, че построяването ѝ е било многократно упражнявано в Ненифър. Тя бе привършена още преди обед. Пленниците бяха издигнати във въжени кошници, от които висяха крайниците им. Войниците и скрутаторите получиха привилегията на привързани платнени столове. След половин час всички затворници бяха струпани в средата на платформата. Войниците не им позволяваха да се втурнат към ръба или към дупката, оставена в средата. Повечето от онези, намиращи се на борда на въздухоплавите, също се спуснаха, за да наблюдават процеса. Те щяха да играят ролята на свидетели. Но пилотите останаха по местата си. Много от войниците също останаха на борда на машините, бдейки за врага.