Читать «Скрутатор» онлайн - страница 389

— И искате да ми кажете, че не разполагате с някакъв отчаян план, какъвто измъдряте винаги? Не разполагате ли с още някой от онези имплантирани кристали?

— Уви, не. Не си и бях помислял, че Гор ще се осмели да навлезе толкова дълбоко в Мелдорин. А дори и да разполагах с кристал, не би имало полза. Виждаш ли? — Скрутаторът посочи с лакът.

На борда на всеки въздухоплав стоеше по един мистик, насочил далекоглед към пленниците. Край магьосниците стояха стрелци с арбалети и копиехвъргачки, чиито оръжия бяха готови за стрелба.

— Казах ти, че Гор е помислил за всичко. Дори и ако успеех да се освободя с помощта на такъв кристал, те биха ме простреляли на петата крачка. Тъкмо затова ни държат в средата на двора, на видимо място.

— Как ли са ни открили? Смятах, че Игур разполага със защита, която прикрива Физ Горго.

— Не зная, но щом са способни да проследяват гадатели от разстояние, с какви ли други способности разполагат?

Иризис не се замисли над това. Тя все още отказваше да признае, че бягството е невъзможно.

Флид сякаш ѝ бе прочел мислите:

— Дори ако бях самият Рулке, най-великият гадател на всички времена, пак нямаше да успея да ни измъкна.

— Няма да се предам. Докато съм още жива, ще се боря.

— Щом това те кара да се чувстваш по-добре.

Иризис плъзна поглед из двора. Останалите пленници бяха наобиколени от едри и мускулести войници, които в повечето случаи скриваха с телата си охраняваните. В единия край тя можа да различи високата снага на Игур, здраво овързан и със запушена уста. Той се поклащаше. Кървав бинт бе пристегнал черепа му. От лявата му страна, изглеждащ малко по-висок заради буйната си коса, Гилаелит се извисяваше над пазачите си. Неговата уста също бе привързана — защита срещу геомантични заклинания.

— Къде е Малиен? — рече Иризис. У нея се зароди надежда, че поне един от тях е успял да избегне залавяне и ще успее да ги освободи. Ако някой притежаваше силата да се противопостави на скрутаторите, то това бе аахимата.

— Не бързай да се обнадеждаваш — каза Флид. — Видях как я изнасяха, омотана като пиле. Тя е край южната стена.

Сред тамошните сенки Иризис различи някакъв силует, отпуснат сред сенките и наобиколен от поне двадесетина стражи, а също и двама мистици, които държаха кристали.

— Надали ще посмеят да екзекутират и нея?

— Не, няма. С подобна постъпка биха си навлекли война с аахимите. Но, както виждаш, са се погрижили да ѝ попречат да ни помогне.

Иризис огледа двора.

— Никъде не виждам Тиан.

— Да, тя се е измъкнала и собственоръчно ще ни отведе до таптера — подигравателно се засмя скрутаторът.

— И защо не? — Тонът му не ѝ харесваше. — През изминалата година тя сътвори истински чудеса.

— Защото те са заловили и нея. Ето я там, привързана към онази носилка. — Ксервиш Флид кимна към западния участък на крепостната стена. Там войниците бяха наобиколили проснат силует, над който се привеждаше целител. — Изглежда тя се е съпротивлявала и някой я е ударил. Освен това таптерът отдавна е попаднал в ръцете им. Несъмнено той е представлявал първата им цел. Кой знае, може би с негова помощ ходът на войната ще се промени.