Читать «Скрутатор» онлайн - страница 28

— И него също — извика занаятчията, сочейки към Ниш.

— Останала си с грешно впечатление — меко каза Триор, но след това започна да мълви на някакъв аахимски диалект, непознат за Тиан.

Тиан почувства енергията да се оттича от контролера ѝ, краката на тетрапода бавно започнаха да се отпускат. Ако аахимата не бе изтощена от заклинанията, подсигурили влизането ѝ в Снизорт, тя щеше да успее в замисъла си.

— Запушете ѝ устата! — извика Тиан.

Един от робите омота ивица плат около главата на Триор и стегна. Занаятчията усети как чуждото влияние изчезва. Сърцето ѝ биеше неравномерно, чувстваше се слаба. За малко.

— За пореден път показваш колко струва аахимската дума, Триор. — Младата жена бръкна в торбата, към която аахимата бе посягала, и извади малка стъкленица със златна запушалка. Вътре проблясваше прах. Тиан я хвърли на земята и я стъпка с един от краката на тетрапода. — Вържи ги, Весил.

В един от складовете се намери и въже. Ръцете на тримата пленници бяха пристегнати.

— Аз не съм ти враг, Тиан — каза Ниш. — Преди не съм бил прав. Съжалявам.

Той действително изглеждаше различно от някогашния Ниш. Сега бе по-уверен, по-малко гневен и не правеше опит да се съпротивлява на онези, които го държаха. Но Тиан не можеше да прости толкова лесно.

— Съжалявала съм след всяка наша среща, Ниш.

— Бяхме дошли тук, за да те изведем.

Тиан се отдалечи и направи знак на Весил да я последва.

— Имам план — прошепна му тя.

— Така и предполагах.

— Мисля, че с помощта на кристала си ще успея да подкарам конструкта. Ако ми посочиш пътя към изхода, ще ни измъкна.

— Познавам всички проходи — рече робът.

— Отнеси ме в конструкта и ще видя какво мога да направя. И ще трябва да го доразчистим.

— Ще се погрижа.

Тя сне амплимета, прибра го в джоба си, разкопча ремъците и се издигна на ръце. Весил я понесе.

— Много ли ти тежа?

Мъжът се усмихна:

— Въобще не тежиш.

С негова помощ тя се покатери по стената и се плъзна в отвора с краката напред. Коленете ѝ се подвиха при първото съприкосновение с пода. Тиан побърза да се отпусне в седалката.

Вътрешността също напомняше кабината на таптера ѝ. Занаятчията натисна съответния бутон и шестоъгълната тръба изникна. Тя извади намиращия се вътре кристал (бледосин, с назъбени страни, такъв виждаше за пръв път) и го прибра в джоба си, сетне постави амплимета на негово място. В таптера си бе инсталирала устройство, което да снижава притока на енергия, но се надяваше, че в този случай няма да се наложи, тъй като щеше да се включи към далечно поле. А и не разполагаше с материали, с които да построи подобно нещо тук.

Тиан притисна кристала навътре и затвори капака. След един миг на затаен дъх от долната част на конструкта се разнесе слабо жужене, машината леко се разтърси. Амплиметът бе проработил!

Отне им часове да освободят корпуса изцяло. Работата бе страшно изтощителна. Налагаше се робите да почиват на всеки няколко движения. И почти бяха приключили, когато Весил извика: