Читать «Скрутатор» онлайн - страница 18

— Скрутатор Флид — поде Гор, без дори да си направи труда да се изправи или да погледне към обвиняемия. Още един лош знак. — Обвинен си в неизпълнение на дълга; измамно представяне на уменията си; непростима некадърност, докарала бедствие; надхвърляне на правомощията си по отношение на преговарянето с представители на чужд вид; неуважение към Съвета; укриване на беглец; умишлено нападение над временен скрутатор по време, когато си бил снет от длъжност; причиняване на смъртта на мистик, изпълняващ дълга си; неспособност да защитиш поверената ти фабрика и прилежащата мина…

Флид престана да слуша. Знаеше, че не бива да си позволява разсейване, само че изредените обвинения бяха достатъчни, за да му подскажат изхода от делото. Когато Съветът искаше да смъмри скрутатор, обвиненията бяха кратки и конкретни. Когато искаше да унищожи такъв, биваха изреждани и най-дребните му провинения.

Освен това се чувстваше толкова уморен. Ако отпуснеше глава върху масата, можеше да заспи още на мига. Имаше ли смисъл да се защитава? Нямаше ли да е по-добре просто да замълчи, дори и ако това щеше да бъде тълкувано като признаване на вината? Може би просто щяха да го екзекутират.

Тази мисъл го накара да сгърчи лице. Съветът не би му позволил да умре, преди болките му да са докарали кошмари на всички околни чувствителници в рамките от петдесет левги. Той добре познаваше скрутаторските начини на действие. Все пак десетилетия бе представлявал част от скрутаторите. А преди това бе страдал в ръцете им.

Освен това Флид нямаше да е единственият унищожен. Гор щеше да унищожи всички, асоциирани с него — скъпата му Иризис, малката Юлия и нероденото ѝ дете, Ейрин Мас, Фин-Мах, а също и всички негови войници, съветници, приятели и роднини. Когато скрутаторите наказваха свой събрат, предприетите мерки заемаха цяла страница от Историите.

Какво можеше да стори той, за да спаси всички тях и себе си? Каква защита, която Съветът вече не бе предвидил, можеше да издигне? Той не се сещаше.

Скрутатор Гор приключи с изреждането на обвиненията, размести документите и се обърна наляво.

— Скрутатор Фушт?

Протоколиращият Фушт бе дребен и грозноват човек с мазна черна коса, сред която се белееше кръстовидна плешивина. Той се отличаваше със студените очи на влечуго, а стърчащите зъби му придаваха животински вид. Сега въпросният отбеляза нещо върху документ, кимна и го подаде на Гор.

Председателят прочисти гърло и най-сетне обърна глава към обвиняемия.

— Какво пледираш, скрутатор Флид? И не разтакавай! Човечеството се олюлява на ръба на унищожението си.

— В такъв случай — остро отвърна Ксервиш, чиято единствена защита се съдържаше в нападението — защо си губите времето с този фарс, целящ да прехвърли вината? Съветът знае, че изпълнявах възложените ми нареждания. Твоите инструкции бяха погрешни. Ти трябва да бъдеш изправен на съд, а не аз.