Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 24

— Не съм предполагала, че имаш яхта.

— И с право — засмя се той. — Тя се пази в дълбока тайна. От време на време просто изпитвам необходимост да избягам от всички и от всичко. Светският ми спорт е тенисът; хем помага на работата, хем ме отморява — той пак се разсмя жизнерадостно. — Нали ни знаеш мъжете; сприятеляваме се, леем пот заедно, хващаме загар от слънцето, поспречкваме се и веднага решаваме, че можем да си имаме доверие за цял живот. Това е нашият маджонг.

Даяна подскочи като ужилена.

— Искаш да кажеш, че нас, жените ни бива за неща като маджонг.

— Е, аз, естествено, не разбирам от тези работи — пошегува се той. Но като видя изражението й, побърза да добави: — Виж какво, съвсем нямах предвид това. Аз само… За бога, Даяна, какви ги дрънкаме. Нали знам, че не си втора Бони Грифин.

Бони Грифин беше заместник-директор по административната част в „Парамаунт“ и Рубънс знаеше, че Даяна беше имала работа с нея по време на снимките на „Кралско червено“.

— Какво, по дяволите, означава това?

Рубънс разбра, че несъзнателно е налял масло в огъня, смятайки, че е вода, но в същото време не беше готов и да отстъпи.

— Много добре знаеш… и двамата знаем какво представлява тя. Падне ли й случай може да те направи на салата.

— И смяташ, че аз съм същата — очите й святкаха гневно, но обратно на очакванията, я правеха още по-желана.

— И през ум не ми е минавала подобна мисъл и ти добре го знаеш. Само исках да кажа, че… добре де, знаеш какво си говорят жените като се съберат.

— Не, не знам. Какво? — а всъщност знаеше.

— О, за бога, просто исках да кажа, че и при мъжете е същото. Не ми се сопвай така.

Известно време двамата се гледаха безмълвно. Наоколо водата се плискаше на малки вълни, сякаш дете си играеше с нея. Бордните съоръжения проскърцваха ритмично, като че ли шепнеха утешителна молитва, извикваха в съзнанието й образи от страната на сънищата и спомени от детството, ярки като светкавици, от летните дни и нощи в Кейп Код.

— Тя е страхотен администратор — заговори Рубънс, — но много трудно се работи с нея.

— То е само защото… — започна Даяна, но млъкна; яхтата се поклащаше с движението на водата. — Да, така е.

Той се усмихна и напрежението се стопи — сякаш тропическо течение се вряза в огромен леден блок. Стори й се, че той въздъхна, а може и да беше от вятъра, когато едрата му фигура изплува от сумрака и тръгна към нея — гъвкаво нощно създание, на което се бе натъкнала в късна доба.

От разстояние усети магнетизма му, който я обгърна като самогенерираща се топлина. Бедрата й пламнаха, сърцето й замря, като в бързо спускащ се асансьор. Той още не я бе докоснал, но лунната светлина, перлените капки морска вода, които се търкулваха по кожата му и канеха върху палубата, полуразкопчаната риза, полепнала по мускулестите гърди — всичко това му придаваше едва ли не сластолюбив вид. Тя усети как зърната на гърдите й се втвърдяват, почват да наболяват от желание — вече виждаше неизбежния край на тази дълга нощ, сякаш той бе предопределен. Докосна с език горната си устна, за да я навлажни. Чувстваше устата си пресъхнала, сякаш току-що бе прекосила пустиня.