Читать «Сирените на Холивуд» онлайн - страница 20

Берил пресуши чашата си, млясна от задоволство и продължи:

— Чакай да ти доразправя. Оказа се по-лесно, отколкото предполагах. Актрисата толкова дълго стояла на нулева, че забравила как се включва на първа. Материалът в „Таймс“ й се видя като пълен напред. Това беше началото — Берил се потупа по корема. — Всички тия закуски, обеди и вечери се отразиха върху фигурата ми на модел. Отначало се разтревожих, после си рекох: Какво ми донесоха моите четирийсет и шест килца? Едно нищо! След време започнах да обичам килограмите си. Направих ги част от цялостния си облик. Във всеки случай… — тя намигна — сега мъжете си навират устата в моя скут. Ха-ха-ха!

— Нямаше ли друг начин?

Берил поклати глава:

— За времето, за което ти говоря, не. Виж, сега има известна разлика: жените сами могат да изберат пътя, по който да тръгнат.

— Така е — засмя се Даяна. — Всеки ден чувам да се говори за свобода, но освен приказки друго няма.

Едрата жена й хвърли одобрителен поглед.

— В теб има нещо много повече, отколкото смята Рубънс. Сега разбирам защо проявява такъв собственически интерес към кариерата ти. Трябва да ти кажа, че според мен ти беше доста добра в „Кралско червено“, но рецензиите… по-точно липсата на рецензии беше скандална. „Парамаунт“ трябваше мен да наеме. Определено не те представиха в нужната светлина. Никак дори. Мисля, че Монти изпусна влака в този случай. Трябваше да ти осигури повече гаранции. Ако аз бях в екипа, „Кралско червено“ щеше да продаде теб, а не ти него.

— Монти направи каквото можа — каза Даяна. — В края на краищата това беше първата ми главна роля.

— О, мила, не бива да разсъждаваш така. Джефри Лесър излезе адски късметлия, че те взе за тази роля. Така е. Цялата тази шумотевица нямаше да представлява нищо без добра, убедителна игра, а ти я постигна — Берил обгърна с ръка рамото на Даяна. — Чух също, че смело си му излизала насреща.

— Е, нали го знаеш Джефри. Обича да сплашва. Той провали Марша Бойд за три дни. Тормози я заради една от сцените… направи й сто и петдесет дубъла… без причина, наистина. Отвратителен невротик. Марша все повече изпадаше в истерия и накрая той я замени. А я харесваше.

— И какво стана, когато опита и с теб? — Берил говореше с тих, съзаклятнически глас. — Не ми приличаш на истеричка.

— Аз не се засягам толкова лесно.

— Браво! — плесна с ръце Берил. — Какъв дух имаш! — после продължи с по-нисък глас и Даяна трябваше да доближи ухо, за да я чуе сред шума около тях. — Ама се опита, нали?