Читать «Синята зона» онлайн - страница 8

— Разбира се — кимна Рааб и седна отново.

— Ние ще записваме разговора. Нали нямате нищо против? — попита Руиз, докато поставяше един обикновен касетофон на масата, без да изчака отговора му. — Това е и за ваша защита. Освен това, когато поискате, може да присъства адвокат.

— Не ми трябва адвокат — поклати Рааб глава. — Нямам какво да крия.

— Това е чудесно, господин Рааб — намигна му Руиз непринудено. — Тези неща обикновено минават най-добре, когато хората нямат какво да крият.

Агентът извади купчина документи от папката и ги подреди на масата.

— Господин Рааб, чували ли сте за „Паз Експорт Ентърпрайзис“? — започна той, обръщайки първата страница.

— Разбира се — потвърди Рааб. — Те са едни от най-големите ми клиенти.

— И какво правите за тях? — попита го агентът на ФБР.

— Купувам злато. На свободния пазар. Те работят в областта на масовото производство на бижута или нещо такова. От тяхно име го изпращам на посредник.

— „Арго Манюфакчъринг“ — Намеси се Руиз и отгърна поредната страница от бележките си.

— Да, „Арго“. Ако става дума за това…

— И какво прави „Арго“ с всичкото това злато, което вие купувате? — прекъсна го Руиз за пореден път.

— Не знам. Те са производители. Преработват златото в листове или каквото там поиска „Паз“.

— Бижута — промърмори Руиз иронично и вдигна очи от бележките си.

Рааб отвърна на погледа му.

— Какво правят със златото, си е тяхна работа. Аз просто го купувам.

— И откога доставяте злато на „Арго“ от името на „Паз“? — продължи разпита Бут, който изглежда отговаряше за разследването.

— Не съм сигурен. Трябва да проверя. Може би от шест или осем години…

— От шест или осем години — агентите се спогледаха. — И през цялото това време, господин Рааб, не сте имали никаква представа какво правят, щом получат златото от вас?

Това прозвуча като реторичен въпрос, но те изглежда очакваха отговор.

— Правят различни неща — вдигна рамене Рааб. — За различни клиенти. Бижута, позлатени неща, украшения за писалища, преспапиета…

— Те използват прекалено големи количества злато — отбеляза Бут, докато плъзгаше поглед по колона от цифри — за писалищни украшения и преспапиета. Не смятате ли? Миналата година — сто и трийсет фунта. Грубо по шестстотин и четирийсет долара унцията. Това прави над трийсет и един милиона долара, господин Рааб!

Цифрите изненадаха Рааб. Той почувства капка пот да се стича по слепоочието му. Облиза с език устните си.

— Казах ви. Аз съм в бизнеса с трансакциите. Те ми дават договор и всичко, което правя, е да им доставя златото. Вижте, може би, ако ми кажете за какво е цялата тая работа…

В отговор Бут се вторачи в него така, сякаш е изумен. Със скептична усмивка, която се стори на Рааб подплатена с факти, Руиз отвори своята папка и извади няколко нови листа. Черно-бели снимки. Осем на десет. На всички имаше всекидневни неща. Пособия за книги, преспапиета и някои основни инструменти: чукове, отвертки, мотики.

— Господин Рааб, разпознавате ли някои от тези предмети?

За първи път Рааб почувства как сърцето му ускорява ритъм. Той предпазливо поклати глава.