Читать «Синята зона» онлайн - страница 10

— Колумбия! — повтори като ехо Рааб, а очите му се ококориха.

— И за да не бъда криворазбран, господин Рааб — агент Руиз пак намигна, — не говорим за „Б“ отбора.

Рааб се беше вторачил в тях с раззината уста.

— Златото, което купувате от името на „Паз“, се претопява в обикновени масови стоки, после те се оцветяват или оксидират и се изпращат обратно в Колумбия, където се преработват наново в кюлчета. „Паз“ е просто фасада. Тя е сто процента собственост на наркокартела Меркадо. Парите, които ви плащат за вашите „трансакции“, както ги наричате, са спечелени от разпространение на наркотици. Златото, което вие доставяте — агентът примигна, — е средството, с което връщат парите у дома си.

— Не! — скочи Рааб на крака, като този път очите му пламтяха предизвикателно. — Нямам нищо общо с това. Кълна се. Аз доставям злато. Това е всичко. Имам договор. Този Виктор Концерга ме нае, както правят много хора. Ако се опитвате да ме сплашите, добре, успяхте да привлечете вниманието ми. Действа! Но колумбийци… Меркадо… — той поклати глава. — Невъзможно. Какво мислите, че става тук?

Бут само потърка челюстта си с ръка, сякаш не бе чул и думичка от онова, което говореше Рааб.

— Когато Концерга ви потърси, господин Рааб, какво точно поиска от вас?

— Каза, че има нужда от злато. Искаше да го преработва в определени стоки.

— И как се получи така, че се е свързал с „Арго Манюфакчъринг“?

Рааб подскочи. Сега разбра. Беше съвсем ясно накъде води разпитът. „Арго“ беше собственост на негов приятел. Харолд. Той ги беше запознал.

И от години му плащаха добре заради това, че беше уредил сделката.

Точно в този момент прокурорът от Департамента по правосъдие, който досега беше мълчал, се наклони напред и попита:

— Господин Рааб, нали разбирате определението за пране на пари?

4.

Рааб се почувства така, сякаш го бяха ударили в стомаха. Лицето му побеля. — Нищо не знаех! — поклати глава. Внезапно гърбът на ризата му се просмука с пот. — Добре де, аз… взимал съм комисиони от „Арго“ — заекна той. — Но това беше по-скоро хонорар за намирането на фирмата, а не рушвет. Аз бях просто посредник. Хората непрекъснато го правят. Обаче, кълна се, не съм имал представа какво правят със златото. Пълна лудост — той огледа очаквателно лицата на агентите за някакви следи от разбиране. — В този бизнес съм от двайсет години…

— Двайсет години — Руиз скръсти ръце през гърдите си и се наклони назад. — Това е цифра, на която ще се спираме от време на време. Но сега… казахте, че Концерга пръв е дошъл при вас?

— Да — кимна Рааб. — Обясни, че иска да произвежда разни неща от злато. Че аз ще бъда негов брокер, ако му намеря контрагент. Че ще бъде много доходно. Аз го свързах с Харолд. Никога не съм чувал за „Би Кей Ей Инвестмънтс“. Или за Трухильо. Харолд е добър човек. Познавам го, откакто двамата за пръв път влязохме в този бизнес. Той просто се нуждаеше от работа.

— Господин Рааб, нали сте запознат със Закона срещу корумпираните организации с връзки с престъпни групировки, известен като ЗКОВГ? — разкри насоката на случая щатският прокурор. — Или със Закона за борба с тероризма, известен като Пейтриът акт?