Читать «Синята зона» онлайн - страница 7

— Ако не е някой друг, ще е майка ми… — въздъхна тя.

Кейт заведе Тина в библиотеката, където на цифров носител се съхраняваха около хиляда записа от кръстосвания на фамилията стволови клетки.

— Делото на живота ми!

Запозна я с Макс, любимеца на Пакър, микроскоп за повече от два милиона долара, който различаваше хромозомите в клетките и правеше възможно всичко, което се случваше тук.

— Имаш чувството, че сте станали гаджета с Макс, още преди да е минал месецът.

Тина го огледа с шеговито повдигане на рамене в знак на одобрение.

— Правила съм и по-лоши неща.

Тогава мобилният телефон на Кейт отново звънна. Тя го отвори. Пак майка й. Този път получаваше есемес.

„Кейт, нещо се случи. Обади се веднага вкъщи.“

Кейт се вторачи в текста. Никога не бе получавала подобно съобщение. Съдържанието му никак не й хареса. Съзнанието й запрехвърля различни възможности. Всички бяха лоши.

— Тина, извинявай, но трябва да звънна вкъщи.

— Не се тревожи, аз просто ще си поговоря любезно с Макс.

С нервно потреперващи пръсти Кейт натисна бутона за бързо избиране на номера на родителите й в Ларчмънт. Майка й вдигна още след първото позвъняване. Веднага усети тревогата в гласа й.

— Кейт, става дума за баща ти…

Беше се случило нещо лошо. Тръпка от ужас премина през нея. Баща й никога не бе боледувал. Беше в отлична форма. Вероятно дори можеше да се изправи на скуош срещу Ем в някой от добрите си дни.

— Мамо, какво се е случило? Той добре ли е?

— Не зная… Обади се секретарката му. Кейт, баща ти е арестуван. От ФБР!

3.

Свалиха белезниците на Рааб едва в главното управление на ФБР на Фоли Скуеър в Долен Манхатън, когато го въведоха в гола тясна стая с дървена маса и метални столове и няколко избелели плаката на издирвани лица, закачени на таблото за съобщения на стената.

Той седна, втренчен в малкото огледало, през което бе сигурен, че го наблюдават. Виждал беше нещо подобно в криминалните филми по телевизията. Знаеше какво трябва да им каже. Беше го репетирал безброй пъти. Всичко това е безумна грешка. Той е просто един бизнесмен. През целия си живот не бе направил нищо незаконно.

След двайсетина минути вратата се отвори. Рааб се изправи. Влязоха същите двама агенти, които го арестуваха, следвани от слаб млад мъж в сив костюм и къса, ниско подстригана коса, който постави едно куфарче на масата.

— Аз съм специален агент Бут и отговарям за операцията — обяви високият оплешивяващ агент. — Вече се запознахте със специален агент Руиз. Това е господин Нардоци. Той е федерален прокурор в Департамента по правосъдие и е запознат с вашия случай.

— Моят случай? — Рааб се насили да се усмихне колебливо, като оглеждаше с лека тревога дебелите им папки, без да вярва и дума от това, което чува.

— Господин Рааб, онова, което ще направим, е да ви зададем няколко въпроса — започна агентът от латиноамерикански произход Руиз. — Моля, седнете. Мога да ви уверя, че всичко ще бъде много по-лесно, ако можем да разчитаме на вашето пълно сътрудничество и просто отговаряте колкото може по-честно и ясно на въпросите.