Читать «Синята зона» онлайн - страница 3

Плащам. Усмихвам се нервно на Ингрид, момичето на касата, която ме познава. Имам зловещо предчувствие. Ами ако тя е последният човек, който ме вижда жива?

Отвън отново изпитвам облекчение за миг. Мъжът май си е отишъл. Но после замръзвам. Той още е там. Облегнат небрежно на една кола, паркирана от другата страна на улицата, говори по телефона. Очите му бавно се извръщат към мен…

„Мамка му! Кейт, какво ще правиш?“

Вече тичам. Първо ускорявам крачки незабележимо, после все по-бързо. Чувам френетичния ритъм на забързани стъпки по паважа, но този път на половин пряка зад мен. Вече мога да го видя. Зеленият навес. Номер 445 Е, Седма улица. Ровя за ключовете. Ръцете ми треперят. Само още няколко метра…

Накрая бягам с все сили. Ръчкам ключа си в ключалката и се моля да се завърти. И той се завърта! Рязко отварям тежките стъклени врати. Хвърлям един последен поглед назад. Мъжът, който ме следи, е спрял няколко входа по-надолу. Чувам как вратата се затваря и ключалката милостиво щраква.

Сега съм в безопасност. Чувствам как гърдите ми буквално хлътват от облекчение. „Всичко свърши, Кейт. Слава богу.“

За първи път усещам прилепения към тялото ми пуловер, мокър от лепкава пот. „На това трябва да се сложи край. Кейт, трябва да идеш при някого.“ Толкова голямо е облекчението ми, че започвам да плача.

Но при кого да отида?

Полицията? Те ме лъжат от самото начало. Най-близката ми приятелка? Тя се бори за живота си в болница „Ню Йорк“. Това със сигурност не е сън.

Семейството ми? „Твоето семейство го няма, Кейт. Завинаги.“

Вече е прекалено късно за всичко това.

Качвам се в асансьора и натискам бутона за моя етаж. Седмия. Асансьорът е от онези тежки товарни модели, които потракват като влак, когато преминават през поредния етаж. Искам само да вляза в апартамента си и да затворя вратата.

Двама мъже препречват пътя ми.

Опитвам се да изкрещя, но защо да го правя? Никой няма да ме чуе. Отстъпвам назад. Кръвта ми се смразява. Единственото, което мога да сторя, е да ги гледам безмълвно в очите.

Зная, че са тук, за да ме убият.

Онова, което не зная, е дали са от колумбийците на баща ми, или от ФБР.

Първа част

1.

Сутринта, когато животът на Бенджамин Рааб започна да се разпада, златото се бе покачило с два процента.

Той се беше облегнал в стола зад бюрото и гледаше надолу към Четирийсет и седма улица сред пищния комфорт на кабинета си високо над Авеню ъф Америкас с телефон, заклещен под врата.

— Чакам, Радж…

Рааб имаше уговорена доставка на две хиляди фунта злато. Над милион долара. Индийците бяха най-големите му клиенти. Едни от най-големите износители на бижута в света. Два процента. Рааб провери показанията на терминала на „Куотрон“. Това правеше трийсет хиляди долара. Още преди обяд.

— Хайде, Радж — подкани го Рааб. — Днес следобед дъщеря ми се жени. Ще ми се да стигна навреме, ако може.

— Кейт се омъжва? — индиецът сякаш се обиди. — Бен, ти никога не си казвал…