Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 28

— И къде сега е този спартански тиран, Берое? На път към дома ли?

— Господарю, мислех си, че затова си дошъл при нас. Разположил се е на лагер сред хълмовете на няма и три дни път от града. Готови сме да отбраняваме стените, ако дойде, бъди сигурен.

— И има две хиляди спартанци? — попита Кир.

— Заловихме един от съгледвачите му, господарю, който се промъкваше покрай стените на Суза. Каза, че били повече, макар че гърците винаги лъжат.

Кир се усмихна.

— Да. Никога не съм срещал хора, които се наслаждават повече от тях на лъжите. Съгледвачът жив ли е още?

Берое кимна и Кир стана, избърса си устата и пусна кърпата да падне на масата.

— Добре. Покажи ми къде го държите. И намери бърз кон.

Кир пое дълбоко дъх и се насили да се успокои, като призова спомените си за спартанците, които беше познавал, и се помоли наум за тяхната благословия и помощ. Анаксис щеше да го укори заради начина, по който трепереха ръцете му, макар това се дължеше повече на липсата на сън и тревогите, отколкото на нещо друго.

Не беше бездействал през дните в Суза, докато очакваше пристигането на спартанския военачалник. Беше се молил в храмовете и се бе къпал по два пъти на ден, след което се оставяше да подредят и парфюмират косата му. Бе тренирал с меч и щит като прост войник, макар че успя да намери само неколцина, способни да се изправят срещу него. Останалите бяха прекалено сащисани от сана му или се отнасяха с прекалено презрение към тежката физическа работа. Постоянните упражнения и дисциплината, на които се беше научил от спартанците, го изпълваха с раздразнение към разглезените войници на Суза. Те сякаш прекарваха прекалено много време в маршируване в красиви униформи и твърде малко в работа с оръжията си. Вечер Кир четеше в дворцовата библиотека, но не намираше покой. Сънят му беше накъсан, ако изобщо го спохождаше. Баща му беше мъртъв; брат му управляваше империята. Светът се бе променил. Имаше моменти, в които си мислеше, че единствено той си спомня какво е било преди.

Мина достатъчно време сянката на бащината му смърт да достигне до Суза. Кир беше видял пристигащите от пустинята ездачи и сега градът започваше период на траур и всички извръщаха очи от него. Може би майка му се беше наложила над Артаксеркс — нямаше как да разбере. За всеки случаи Кир спеше, стиснал седефената дръжка на кама, макар да се съмняваше, че би чул промъкващ се убиец, преди да е станало твърде късно. От тази мисъл от стомаха му се надигнаха киселини и той се оригна. Тази вечер се чувстваше неудобно, по-неуверен в себе си от обичайното в присъствието на спартанеца.

Клеарх седна така, сякаш беше готов на мига да скочи и да се хвърли в бой. Беше широкоплещест, с покрити с белези ръце и носеше червено наметало, бронзов нагръдник, кожена пола и наколенници. Прасците му бяха голи и мускулести като на борец. Излегна се като котарак на слънце, напълно уверен в собствената си сила. Не се беше пазарил за условията за примирието, а просто беше дошъл в Суза да се срещне с Кир, съпровождан само от двама души, които бе оставил отвън. В края на краищата не бяха във война.