Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 26

— Имате ли коне?

— Шест великолепни коня, господарю, макар че единият е куц. Съжалявам. Ако знаехме, че…

— Ще взема петте, които стават за яздене. Трябва да стигна до Суза, откъдето започва Царският път. Твой дълг е да ми помагаш, нали? Чувал ли си за Суза?

Човекът поклати глава и Кир потисна въздишката си. Самият той беше свикнал да препуска през нощта на бързи коне, но почти всички поданици на баща му живееха и умираха на не повече от един ден път от мястото, на което са се родили. За тях далечните земи като Индия, Египет и Тракия бяха само имена, ако изобщо им говореха нещо.

— Намира се на запад, на повече от десет дни път с кон. Така че събери и въоръжи трима от най-добрите ти хора. Ти ще си четвъртият и ще яздиш до мен. Намери ми меч и копие, Парвиз.

— Господарю, тук нямаме нищо, което би носил един царски син.

— Не ми трябват скъпоценни камъни — отвърна Кир. — Донеси ми ловджийско копие и войнишки меч. Искам да ловувам, да препускам бързо и да оставя този прахоляк зад себе си. Искам да видя отново реки и зелени гори.

— Слушам, господарю.

Парвиз отвори малката врата и се втурна през нея да изпълни заповедта. Кир затвори очи и вдигна лице към слънцето.

В Суза Кир остави Парвиз и хората му да чакат с конете и се отби при един лихвар на царската улица. Навсякъде наоколо имаше фонтани и дворове, построени в прослава на баща му и дядо му, чиито образи го гледаха, изсечени в белия камък. При лихваря се подписа и сложи печата си под нареждането за сто златни стрелци, след което хвърли кесията на Парвиз. Най-новият му слуга се опули при вида й и не можа да се сдържи да не надникне вътре и да опипа монетите. Докато Парвиз разменяше половината за сребро, Кир си позволи един ден, за да се изкъпе и да се остави на масажистите да разтрият мускулите му. В царския дворец шивачите му взеха мярка за дрехи, а местният управител му докара най-добрите коне, които можеха да се намерят. Кир се нахрани добре и настани хората си в странноприемница до градските стени. След като изпълни отговорностите си към тях, тръгна към царската казарма и мястото за тренировки.

Беше облечен в коприна и злато и офицерите, които лично бе издигнал и обучил, веднага го познаха и тутакси се втурнаха да изпълнят всяка негова заповед. Прашният просяк от пустинните пътища беше изчезнал и Кир бе благодарен за това. През годините се гордееше, че рядко му се случва да прекара две поредни нощи в едно и също легло, за да може да посети всеки командир и офицер в западната част на империята — от онези, които охраняваха градските стени на Сарди, до разположените в затънтени планини отряди, охраняващи малки светилища. Лицето му беше познато навсякъде.

Казармата в Суза се намираше на края на града, където някога земята била смятана за безполезна. Персийското злато я бе превърнало в обширна площ от зелена трева и бели постройки, напоявана и поддържана от роби. Във всеки момент тук тренираха по хиляда войници. Кир нареди да се строят пред него, за да направи преглед. Парвиз го следваше.

След прегледа му предложиха разхладителни напитки и го настаниха на сянка. Роби му вееха с ветрила. На вечерята всички говореха непринудено, макар че го наблюдаваха и чакаха заповедите му; питаха се какво го е довело тук.