Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 21

— Кир? Тук ли си? Този с теб Тисаферн ли е? Елате и двамата при мен. Няма да вляза в стаята на някакъв потен войник. Веднага, Кир!

Принцът установи, че се смее от облекчение след преживяния ужас. Тисаферн приличаше на буреносен облак, докато следваше стража през тясната врата в коридора.

— Господарке, синът ти цар Артаксеркс заповяда… — започна той.

Царица Парисатида се обърна към стража и сложи длан върху голата кожа на ръката му.

— Ако този човек ме заговори отново, без да ми се е поклонил преди това, му отрежи главата.

Стражът не показа с нищо, че е чул, но Тисаферн все пак предпочете предпазливостта пред внезапната смърт. Отпусна се сковано на едно коляно, после и на другото, и се поклони, докато челото му не докосна пода. Кир със задоволство забеляза, че той не е особено чист. Когато старецът се изправи, по челото му имаше полепнали миши изпражнения.

— Дадох ли ти разрешение да се изправяш? — попита царица Парисатида.

Лицето на Тисаферн потъмня още повече от унижението, но той отново избра да не подлага на изпитание авторитета на господарката на двореца. Беше живял достатъчно години в царския двор и знаеше, че някои проблеми се решават с кръв — и едва по-късно с извинения. Притисна отново чело в пода и остана така.

— Кир — каза царицата.

Младият мъж хвана ръката й и също коленичи.

— Майко — отвърна той. — Благодарен съм ти. Тисаферн като че ли смята, че смъртта ми е наредена.

Царицата махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна муха.

— Ще разбера цялата истина, бъди сигурен. Но не тук, сред простите хора. Няма да обсъждаме лични въпроси пред слуги и войници. Ела с мен. Дрехите ти са пропити с пот. Държали са те затворен като животно.

Преди Кир да успее да отговори, майка му вдигна крак и го заби в гърба на Тисаферн, който изпъшка от болка.

— Тези хора прекалиха с наглостта си — заяви царицата. — Но аз ще оправя нещата. Да, ще ги оправя. Ела.

Тя се обърна и Кир погледна към началника на стражата. Физиономията му беше добра преструвка на безпрекословно подчинение, но в очите му се четеше страх. Той знаеше, че животът му е изложен на риск, ако новият цар дойде и попита защо затворникът е бил пуснат да излезе. Не можеше обаче да се противопостави на царицата, която се държеше така, сякаш изобщо не й хрумва, че някой може да не й се подчини. През кратките мигове, в които началникът би могъл да възрази, царица Парисатида мина покрай него. Кир я последва; усещаше, че волята на капитана ще се разколебае. Въпреки това, докато вървеше по коридора на казармата и виждаше Безсмъртните изумени, се боеше, че всеки момент ще чуе зад себе си вик и ще ги спрат.

Майка му вървеше енергично, макар че дрехата й пречеше да прави големи крачки — тя всъщност ситнеше пред сина си, олюлявайки бедра. Много от войниците, които бяха излезли да видят какво става, не можеха да откъснат поглед от царицата. Кир мислено се усмихна на ефекта, който тя все още оказваше върху мъжете.

— Няма да позволя да се държат със сина ми като с долен престъпник — заяви майка му високо, та да я чуят всички. В гласа й звънеше възмущение и някои от излезлите зяпачи забиха поглед в краката си, сякаш са ги хванали да правят нещо срамно.