Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 2

Градът беше притихнал, както можеше да притихне само когато хиляда войници са опрели ножове в гърлата на хората. Началниците им знаеха, че царският гняв ще се стовари върху техните глави, ако го смутят — и затова баща и син вървяха, сякаш бяха единствените живи същества на целия свят, докато прахта и жегата се уталожваха, слънцето залязваше и най-после идваше прохлада след непоносимо горещия ден.

— Някога Вавилон е бил сърцето на велика империя — каза цар Дарий. Гласът му беше мек, по-скоро глас на учител, отколкото на воин.

Синът му го погледна с блеснали очи.

— Но Персия е по-велика!

Баща му се усмихна на гордостта му.

— Разбира се. Във всички отношения. Персия е десет пъти по-голяма от стария Вавилон. Границите на империята ми не могат да се обходят за един човешки живот — нито за два или три. Но тя не ми е била дадена, момче. Когато баща ми беше убит, короната се падна на брат ми. Той я взе преди сълзите да изсъхнат на лицето му — и управлява само месец, преди също да бъде убит.

— И ти си отмъстил на убиеца му — каза Артаксеркс с желанието да му достави удоволствие.

— Така е. Когато слънцето изгря онзи ден, бяхме трима. Трима братя. А вечерта бях сам. Бях покрит с кръв. Но бях цар.

Дарий изпъчи гърди, от което кожените плочки на дрехата му изскърцаха над фината коприна под тях. Синът му също се изправи в съзнателно подражание. Артаксеркс не знаеше защо баща му го беше извикал този ден, нито защо дори прочутите Безсмъртни не се виждаха никъде. Говореше се, че баща му не се доверявал на никого, но въпреки това сега вървеше сам с най-големия си син и наследник. Това изпълваше четиринайсетгодишния Артаксеркс с гордост и щастие.

— Един цар се нуждае от повече от един син — продължи баща му. — Смъртта връхлита бързо, както пустинният вятър може да се надигне най-неочаквано. Може да те застигне, когато конят ти се препъне или ножът се изплъзне от ръката ти. Може да дойде от отрова или предателство, от развалено месо, от треска или зли духове във въздуха. В свят като този цар с единствен син е предизвикателство за боговете, както и за неприятелите си.

Дарий продължи напред с ръце зад гърба и момчето отново трябваше да подтичва, за да не изостане. Когато Артаксеркс го настигна, баща му продължи:

— А ако първородният син, ако най-обичаното момче доживее да стане мъж, започва друга игра. Ако той има оцелели през годините братя, те са единствените на света, които могат да му отнемат всичко.

— Кир? — изтърси Артаксеркс. Въпреки предпазливостта си, въпреки благоговението му към баща му, мисълта, че по-малкият му брат може някога да стане негов враг, накара очите му да проблеснат развеселено. — Татко, Кир никога не би ми направил нещо лошо.