Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 58

БИТИЕТО Е ВАШАТА НАЙ-ДЪЛБОКА СЪЩНОСТ

По-рано говорихте колко е важно

да имаш дълбоки корени в себе си или

да обитаваш тялото. Можете ли да обясните

какво означава това?

Тялото може да стане точка на достъп към царството на Битието. Нека сега разгледаме това малко по-подробно.

Все още не съм съвсем сигурен дали разбирам напълно какво имате предвид под Битие.

“Вода? Какво имате предвид? Не разбирам.” Това би казала някоя риба, ако имаше човешки ум.

Престанете да се опитвате да разберете Битието. Вече сте го съзирали неведнъж, но умът винаги се опитва да го натъпче в кутийка и да я надпише. Това е невъзможно. Битието не може да бъде обект на знание. В него субектът и обектът стават едно.

Битието може да се почувства като вечно присъстващото “аз съм”, което е отвъд името и формата. Да го почувствате и така да знаете, че сте, да пребивавате в това състояние с дълбоки корени — това е просветлението и истината, за която Иисус е казал, че ще ви направи свободни.

Свободни от какво?

Свободни от илюзията, че не сте нищо повече от физическото си тяло и ума си. Тази “илюзия за аза”, както я нарича Буда, е сърцевината на грешката. Свободни от страха в безбройните му дегизировки — неизбежно следствие от тази илюзия, от страха, който постоянно ви тормози, докато извеждате себеусещането си само от тази мимолетна и уязвима форма. Свободни от греха, който е страданието, което несъзнателно причинявате на себе си и на другите, докато илюзорната ви представа за това кои сте управлява мислите, думите и действията ви.

ПРОЗРЕТЕ ЗАД ДУМИТЕ

Не ми харесва думата “грях”. Тя предполага, че съм бил съден и намерен за виновен.

Това не го разбирам. През вековете около думи като грях са се натрупали много неверни представи и тълкувания в резултат на невежество, недоразбиране и желание за контрол — но те съдържат същината на истината. Ако не можете да погледнете отвъд тези тълкувания и не можете да осъзнаете действителността, към която сочи думата, не я използвайте. Не се спирайте на нивото на думите. Думата не е нищо повече от средство за постигане на определена цел. Тя е абстракция. До голяма степен подобно на пътен знак тя обозначава нещо повече от себе си. Думата “мед” не е мед. Можете да изучавате меда и да говорите за него колкото си искате, но няма истински да го познавате, докато не го опитате. След като го опитате, думата става по-малко важна. Вече няма да сте приковани към нея. По същия начин може да говорите непрекъснато за Бога до края на живота си, но дали това означава, че познавате или поне сте зърнали действителността, която думата обозначава? Това всъщност не е нещо повече от маниакална привързаност към един знак, към един мисловен идол.

Обратното също е вярно. Ако по каквато и да е причина не харесвате думата “мед”, това може да ви попречи да опитате меда. Ако имате силна неприязън към думата “Бог”, която е негативната форма на обвързването, може да отречете не просто думата, но и реалията, която обозначава. Ще се откъснете от възможността да изживеете тази реалия. Разбира се, всичко това е присъщо на отъждествяването със собствения ви ум.