Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 55

Този процес е обяснен от Иисус в притчата за блудния син, напуснал дома на баща си, пропилял богатството си и, бедстващ, е принуден от страданието да се върне у дома. Когато се завръща, баща му го обича повече от преди. Синът е в същото състояние като преди, но все пак не съвсем същото. Има ново измерение на дълбочина. Тази притча описва пътя от несъзнателното съвършенство през видимото несъвършенство и “злото” до съзнателното съвършенство.

Разбирате ли сега колко по-дълбоко и по-широко е значението на присъствието ви като наблюдател на ума? Когато наблюдавате ума, отдръпвате съзнанието от формите на ума — този процес наричаме проследяване. Така наблюдателят — чистото съзнание отвъд формите — става по-силен, а мисловните форми отслабват. Когато говорим за наблюдаване на ума, персонализираме действие, което всъщност е от космическо значение: чрез вас съзнанието се събужда от съня на отъждествяването си с формата и се отдръпва от нея. Това е първият знак и присъща част на събитие, което вероятно се намира все още далеч в бъдещето на хронологичното време. Това събитие е краят на света.

Когато съзнанието се освободи от отъждествяването си с физическите и мисловните форми, то се превръща в така нареченото чисто или просветлено съзнание — присъствие. Това вече се е случило с малцина и е отредено да се случи скоро в много по-голям мащаб, макар че няма абсолютна гаранция, че наистина ще се случи. Повечето хора все още са в хватката на его-режима на съзнанието: тъждествени на ума си и управлявани от него. Ако не се освободят навреме, ще бъдат унищожени от ума си. Ще изпаднат във все по-голямо объркване, конфликти, насилие, болести, отчаяние и лудост. Его-умът е като потъващ кораб. Ако не го напуснете, ще потънете с него. Колективният его-ум е най-опасно лудото и рушително същество, обитавало някога тази планета. Какво мислите, че ще се случи тук, ако човешкото съзнание остане непроменено?

За повечето хора вече единствената почивка, която намират от собствения си ум, е в това, от време на време да се озовават на ниво на съзнанието под нивото на мисълта. Всеки прави това нощем, докато спи. Същото се случва в известна степен посредством секса, алкохола и наркотиците, които потискат излишната умствена дейност. Ако не бяха алкохолът, успокоителните, антидепресантите и незаконните наркотици, които се употребяват в огромни количества, лудостта на човешкия ум би била дори още по-очевидна. Смятам, че ако бъдат лишени от наркотиците си, голяма част от хората ще се превърнат в опасност за себе си и за другите. Разбира се, тези наркотици също ви държат в капана на едно болестно състояние. Широката им употреба само отлага разпадането на старите умствени структури и появата на по-висшето съзнание. Макар че отделният им потребител може да получи известно облекчение от ежедневния тормоз на ума, той не може да генерира достатъчно количество съзнателно присъствие, за да се издигне над мисълта и така да намери истинско освобождение.

Връщането до ниво на съзнанието, по-ниско от това на ума — нивото на предмисленето на далечните ни предшественици, на растенията и животните — не е решение за нас. Няма път назад. За да оцелее, човешкият род трябва да продължи към следващия етап. Съзнанието се развива в цялата вселена в милиарди форми. Дори ние да не успеем, във вселенски мащаб това няма да има значение. Съзнание никога не се губи, то просто ще намери изява в някаква друга форма. Но самият факт, че ви говоря и вие ме слушате в този момент, или четете, е ясен признак, че новото съзнание започва да пуска корени на нашата планета.