Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 42
Екхарт Толе
Когато се научите да наблюдавате мислите и емоциите си, а това е съществена част от присъствието, може би ще се изненадате, когато за първи път осъзнаете “фоновото статично напрежение” на обикновеното несъзнание и осъзнаете колко рядко, ако изобщо се случва, се чувствате наистина удобно със себе си. На ниво мислене ще срещнете значителна съпротива под формата на съждения, недоволство и проекции далеч от настоящето. На емоционално ниво ще има поток от дискомфорт, напрежение, отегчение или нервност. И двете са свойства на ума в обичайния му режим на съпротива.
КАКВО ТЪРСЯТ TE?
В една от книгите си Карл Юнг разказва за разговор, който имал с американски индиански вожд. Той му казал, че според него повечето бели хора имат напрегнато изражение, втренчен поглед и жестоко поведение. “Те винаги търсят нещо. Какво ли търсят? Белите винаги искат нещо. Винаги са притеснени и неспокойни. Ние не знаем какво искат те. Мислим, че са луди.”
Скритият поток от постоянно притеснение, разбира се, е започнал много преди подема на западната индустриална цивилизация, но в западната цивилизация, която обхваща почти цялото земно кълбо, включително голяма част от Изтока, той се проявява в безпрецедентно остра форма. Вече го е имало по времето на Иисус, имало го е 600 години преди времето на Буда и още много преди това. “Защо сте винаги тревожни? — пита Иисус учениците си. — Може ли тревожната мисъл да добави и един-единствен ден към живота ви?” Буда учи, че корените на страданието са в постоянното искане и жадуване.
Съпротивата срещу Настоящето като колективна болест е присъщо свързана със загубата на съзнанието за Битието и образува основата на дехуманизираната ни индустриална цивилизация. Фройд впрочем също признава наличието на такъв скрит поток от притеснение и пише за него в книгата си “Цивилизацията и недоволните от нея”, но не разбира какъв е истинският му корен, нито че е възможно освобождаването от него. Тази колективна болест е създала една крайно нещастна и изключително агресивна цивилизация, която се е превърнала в заплаха не само за себе си, но и за живота на планетата изобщо.
ПРЕМАХВАНЕ НА ОБИКНОВЕНОТО НЕСЪЗНАНИЕ
Направете я съзнателна. Наблюдавайте многото начини, по които притеснението, недоволството и напрежението възникват във вас чрез излишно съдене, съпротива срещу това, което е, и отричане на Настоящето. Всичко несъзнателно се разпилява, когато попадне под светлината на съзнанието. Когато се научите да премахвате обикновеното несъзнание, светлината на присъствието ви ще грее ярко и ще ви бъде много по-лесно да се справите с дълбокото несъзнание, когато почувствате притеглянето му.
Обикновеното несъзнание обаче може отначало да бъде трудно за откриване, тъй като е твърде привично.
Нека ви стане навик да наблюдавате психическото и емоционалното си състояние. “Спокоен ли съм в този момент?” е въпрос, който е добре да си задавате често. Можете също да се запитате: “Какво се случва в мен в този момент?” Поне се интересувайте от това, което става вътре във вас толкова, колкото и от случващото се извън вас. Ако сложите в ред вътрешното, външното само ще се подреди. Първостепенната реалност е вътре, навън е второстепенната. Но не отговаряйте веднага на тези въпроси. Насочете вниманието си навътре. Вгледайте се в себе си. Какви мисли ражда умът ви? Какво чувствате? Насочете вниманието си към тялото. Има ли в него някакво напрежение? Установите ли ниво на притеснение, фоново статично напрежение, вижте по какъв начин избягвате живота, противопоставяте му се или го отричате — отричайки Настоящето. Има много начини, по които хората несъзнателно се противопоставят на сегашния момент. Ще ви дам само няколко примера. След като се поупражнявате, умението ви да се самонаблюдавате, да следите вътрешното си състояние ще се усъвършенства.
