Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 109

Именно качеството на съзнанието ви в този момент определя най-вече какво бъдеще ви очаква, затова капитулацията е най-важното, което можете да направите, за да предизвикате положителна промяна. Всяко действие, което предприемете, е на второ място по значение. Истински позитивно действие не може да произлезе от състояние на некапитулация на съзнанието.

Разбирам, че ако се намирам в неприятна

или незадоволителна ситуация и напълно приема

момента такъв, какъвто е, няма да изпитвам

страдание и нещастие. Ще се издигна над него.

Но все така не ми е ясно откъде ще дойде енергията или

мотивацията за действие и промяна, ако няма някаква

степен на недоволство.

В състоянието на капитулация виждате съвсем ясно какво трябва да се направи и действате, вършите нещата едно по едно и се съсредоточавате върху тях едно по едно. Учите се от природата — вижте как се случва всичко, как се разгъва чудото на живота, без недоволство или нещастие. Затова Иисус казва: “Взрете се в полските кремове как растат; не се трудят, нито предат”.

Ако цялостната ви ситуация е незадоволителна или неприятна, отделете настоящия момент и приемете това, което е. Това е светлината на фенерчето, която прорязва мъглата. Тогава състоянието на съзнанието ви вече не е под контрола на външни фактори. Вече не изхождате от реакцията и съпротивата.

После се вгледайте в особеностите на ситуацията. Задайте си въпроса: “Мога ли да направя нещо, за да я променя, да я подобря, или да си отида от нея?” Ако отговорът е “да”, предприемете подходящите за целта действия. Съсредоточете се не върху сто неща, които ще направите или може да се наложи да направите някъде в бъдещето, а върху онова единствено нещо, което можете да направите сега. Това не означава да не планирате. Може би именно планирането е онова единствено нещо, което можете да направите сега. Но внимавайте да не задействате “мисловните филми”, да не се проектирате в бъдещето и така да загубите Настоящето. Каквото и действие да предприемете, то може да не даде резултат веднага. Докато това се случи, не се противете срещу онова, което е. Ако няма какво да направите, а не можете да се оттеглите от ситуацията, използвайте я, за да задълбочите капитулацията, да навлезете по-дълбоко в Настоящето и в Битието. Когато се озовете в това непознаващо времето измерение на настоящето, промяната често настъпва по необясним начин, без да се налага да правите кой знае какво. Животът става дружелюбен. Ако вътрешни фактори като страх, вина или инерция ви пречат да действате, те ще изчезнат под светлината на съзнателното ви присъствие.

Не смесвайте капитулацията с нагласата “вече нищо не ме засяга” или “просто вече не ми пука”. Ако се вгледате внимателно, ще видите, че тази нагласа е обагрена с негативност под формата на скрито недоволство и затова изобщо не е капитулация, а маскирана съпротива. При капитулацията насочвате вниманието си навътре, за да проверите дали някъде из вас е останала следа от съпротива. Когато правите това, бъдете с будно внимание, иначе в някое тъмно ъгълче може да остане скрита съпротива под формата на мисъл или непризната емоция.