Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 103

Едно от най-силните духовни упражнения е да медитирате върху преходността на физическите форми, включително вашата собствена. Това се нарича “да умреш преди смъртта”. Навлезте дълбоко в него. Идва момент, когато всички умотворни форми или мисли също умират. Но вие сте тук — божественото присъствие, което е ваша същност, сияйни и изцяло будни. Нищо, което е било реално, не е умряло, само имената, формите и илюзиите.

Осъзнаването на това измерение на безсмъртие — вашата истинска природа — е другата страна на състраданието. На едно дълбоко ниво на усещане вие вече съзнавате не само своето безсмъртие, но чрез него — и безсмъртието на всяко друго същество. На равнището на формата вие споделяте преходността и несигурността на съществуването. На равнището на Битието споделяте вечния, сияен живот. Това са двете страни на състраданието. В него привидно противоположните чувства на тъга и радост се сливат в едно и се преобразуват в дълбок вътрешен мир. Това е божествен мир. Състраданието е едно от най-благородните чувства, на които са способни хората, и то притежава голяма изцелителна и трансформираща сила. Но истинското състрадание, каквото току-що го описах, все още се среща рядко. За да изпитвате дълбока емпатия към страданието на друго същество, несъмнено ви е необходима висока степен на съзнание, но това е само едната страна на състраданието. Тя не е пълна. Истинското състрадание надхвърля разбирането и съчувствието. То се случва едва когато тъгата се слее с радостта — радостта от битието отвъд границите на формата, радостта от вечния живот.

КЪМ ДРУГ ПОРЯДЪК НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

Не съм съгласен, че тялото трябва да умре.

Убеден съм, че можем да постигнем

физическо безсмъртие. Ние вярваме

в смъртта и затова тялото умира.

Тялото умира не заради това, че вие вярвате в смъртта. Тялото съществува — или поне изглежда, че съществува, — защото вярвате в смъртта. Тялото и смъртта са част от една и съща илюзия, създадена от его-поведението на съзнанието, което не осъзнава Извора на живота и се смята за изолирано и постоянно застрашено. Затова то създава илюзията, че вие сте тяло — плътна физическа форма, която е непрекъснато в опасност.

Да се възприемате като уязвимо тяло, което се ражда и малко по-късно умира — ето това е илюзията. Тяло и смърт — една и съща илюзия. Едното е невъзможно без другото. Вие искате да запазите едната страна на илюзията и да се освободите от другата, но това е невъзможно. Или запазвате цялото, или се отказвате от цялото.

Не можете обаче да избягате от тялото — и не се налага. Тялото е една невероятно погрешна представа за истинската ви природа. Но природата ви е скрита някъде