Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 84

Въпреки обхваналия я ужас, Елена достига до момент на откровение. След като се озова сред противния, влажен здрач, тя бе забравила да изключи пълната мощ на сетивата си. Несъмнено виждаше много по-добре от Мередит нечовешкото лице на лодкаря. Можеше също да чува неща, като например звуци от отдавна умрели миньори, дълбаещи скалите над главите им, както и устремените полети на огромни прилепи или хлебарки, или някакви подобни отвратителни създания вътре в каменните стени, заобикалящи ги от всички страни.

Но сега Елена изведнъж усети топли сълзи да се стичат по ледените й страни. Осъзна, че сериозно беше подценявала психичните сили на Бони през челото време, откакто знаеше, че е медиум. Ако сетивата на Бони винаги са били отворени за ужасите, каквито сега изпитваше и Елена — то не бе чудно, че приятелката й живее в такъв страх. Елена си обеща, занапред ще е много по-толерантна, ако се случи Бони да се подплаши или разкрещи. Всъщност Бони дори заслужаваше уважение, задето бе опазила разсъдъка си. Но Елена не посмя да стори нищо повече, освен да погледне приятелката си, която лежеше в безсъзнание. Само се закле мислено, че оттук нататък Бони ще има верен закрилник в лицето на Елена Гилбърт.

Това обещание и стоплящото чувство от него останаха да горят като свещ в съзнанието на Елена. Свещ, която тя си представяше, че държи Стефан, докато светлината от пламъка трепка в зелените му очи и хвърля призрачни отблясъци върху лицето му. Само това бе достатъчно, за да не загуби разсъдъка си до края на пътуването.

Лодката акостира в някаква пуста местност. Трите момичета бяха изтощени от продължителния ужас и от силното напрежение.

Досега не бяха се замисляли достатъчно върху думите „Тъмно измерение“, нито си представяха различните форми на мрака, които ги очакваха.

— Пристигнахме в нашия нов дом — обяви Деймън мрачно. Докато го наблюдаваше, като се стараеше да не се озърта наоколо, по скованите му рамене и врат Елена разбра, че никак не се радва да е тук. Тя си мислеше, че за него това ще е като някакъв рай, свят, в който хората са роби, където ги измъчваха за забавление, чието единствено правило е слугуване на егото на господарите им. Сега обаче осъзна, че е сгрешила.

За Деймън това по-скоро бе свят на същества със Сили колкото неговите или дори още по-мощни. Той трябваше да се изправи смело сред тях като някакъв уличен хлапак — но с това изключение, че не можеше да си позволи никакви грешки. Трябваше да открият как да живеят, но не само това, а да живеят в лукс и да се смесят с изисканото общество, ако искаха да имат шанс да спасят Стефан.

Стефан — не, тя не можеше да си позволи точно сега да мисли за него.

Ако се поддаде на този подтик, ще загуби контрол, ще настоява за абсурдни неща — като незабавно да се втурнат към затвора на Стефан, дори и само да го види, като капризно малко момиче, влюбено до уши в по-голямо момче, което просто иска да се добере до „къщата на момчето“ за да му покаже колко го боготвори. И тогава какво ще стане с плановете им за бягство от затвора? Нали в план А изрично се подчертаваше: да не се допускат никакви грешки. Елена щеше да се придържа към това, докато не измисли по-добро решение.