Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 83

Елена не посмя да се опита да я успокои телепатично. Това нямаше да си пасне на аурата на едно „обикновено момиче“. Пък и кой можеше да е сигурен какви капани или тайни механизми криеше мъжът, който продължаваше да ги разсъблича с поглед? Искаше и се да призове Крилете за нападение, направо тук, в помещение, за да изтрие самодоволната усмивка от физиономията му.

Но в следващия миг нещо друго я изтри напълно, както си бе пожелала. Деймън се облегна небрежно на гишето и му прошепна нещо, от което лицето на похотливеца доби болезнено зеленикав цвят.

Чу ли какво каза Деймън? — попита Елена безмълвно Мередит, само чрез мимики с очите и веждите си.

Мередит, присвила очи, отпусна ръка пред корема на Елена и замахна с ръка, имитирайки разпорване на корема.

Сега вече дори и Бони се усмихна.

После Деймън ги остави да изчакат отвън пред задната страна на склада. Само след няколко минути изостреното зрение на Елена забеляза как една лодка тихо се понесе през мъглата. Досети се, че сградата вероятно е точно на брега на някаква река, но въпреки че съсредоточи Силата само в очите си, едва успя да види мястото, където блещукащата вода стигаше до брега. Дори и след като концентрира цялата Сила в ушите си, тя съвсем слабо чу плисъка на бързо течаща река.

Лодката спря по някакъв загадъчен начин. Елена не видя нито да се спуска котва, нито нещо друго, което да я притисне към брега. Но лодката действително престана да се носи по водата. Прегърбеният мъж постави дъска, за да се качат на борда — първо Деймън, а после и неговите „робини“.

Като стъпи в лодката, Елена видя как Деймън подаде безмълвно на лодкаря шест златни монети. По две за всяка от тях, които вероятно не се очакваше да се върнат обратно.

За кратко потъна в спомени от ранното си детство — трябва да е била около тригодишна — как седи в скута на баща си, а той й чете от една книга за древногръцката митология. Още помнеше, че имаше прекрасни илюстрации. В книгата се разказваше и за лодкаря Харон, отвеждащ душите на умрелите през реката Стикс към острова на смъртта. Баща й обясни, че гърците поставяли по една монета върху всяко око на всеки мъртвец, за да може да си плати на лодкаря за преплаването на реката. От това пътуване няма да има връщане! — внезапно я осени ужасяващо откритие. Няма изход! Със същия успех можеха да са наистина мъртви…

Странно, но тази паника я спаси да не затъне в тресавището на ужаса. Тъкмо надигна глава, може би да закрещи, когато бледата призрачна фигура на лодкаря се обърна назад към пътниците в лодката му. Елена чу как Бони се разкрещя. Мередит трепереше неудържимо. Трескаво и без да се замисли, се протегна към чантата си, където криеше револвера. Дори и Деймън сякаш не можеше да помръдне.

Защото високото привидение, изпълняващо задълженията на лодкар, нямаше лице.

Там, където трябваше да са очите му, имаше само две дълбоки вдлъбнатини; вместо уста — плитка кухина, а носът му се заместваше от дупка с триъгълна форма. Излъчваният от него тайнствен ужас, а на всичкото отгоре и вонята, надигаща се от склада, дойде в повече на Бони. Тя се килна настрани и припадна, свличайки се върху Мередит.