Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 8

— Уморих се, толкова съм изтощена. Но поне имам план А. Трябва да измъкна повече сведения от Деймън за мястото, накъдето сме се запътили — Тъмното измерение. Както и за всичко, което му е известно за двете следи, които Мисао ми спомена… за ключа, отключващ килията на Стефан.

Мисля… май още не съм споменала за това. Ключът, лисичият ключ, който е необходим, за да измъкнем Стефан от тази килия, е разделен на две половини, скрити на две различни места. Макар да ми се подигра, защото не знаех нищо за тези скривалища, Мисао все пак ми подсказа къде да ги търся. Явно тя нито за миг не допускаше, че аз действително ще се добера до легендарното Тъмно измерение. Само ми се перчеше със знанията си.

Но аз още помня указанията: първата половина от ключа е скрита „в сребърен славей.“ А втората половина е „заровена в балната зала на Блудуед“.

Трябва да разбера дали Деймън има някаква представа какво може да означават тези загадки. На мен поне ми звучи така, сякаш, щом се озовем в Тъмното измерение, ще трябва да проникнем в нечии къщи. Хм, нали, за да претърсиш бална зала, най-удобно е да уредиш да те поканят на поредния бал? Да, звучи като „да се каже, е много по-лесно, отколкото да се направи“, но каквото и да ми струва, ще се справя. Може пък да се окаже съвсем просто.

Елена повдигна решително глава и замря, преди да прошепне:

— Направо не е за вярване. Точно сега вдигнах очи и видях най-нежните предвестници на зората в небето: бледозелено, кремаво-оранжево и най-фин аквамарин… През цялото време, докато говорех, бях заобиколена само от мрак. А сега е толкова ведро и спокойно. Ето, точно сега слънцето се надига над…

Какво, по дяволите, беше това? Нещо се стовари на покрива на ягуара.

Много, много силно.

Елена изключи мобилния телефон. Беше изплашена от шума… а сега от покрива се чуваше дращене…

Трябваше да се измъкне от колата. Колкото може по-бързо.

2

Елена изскочи от задната седалка на ягуара и побърза да се отдалечи от колата, преди да се обърне и да види какво се бе стоварило върху покрива.

Мат беше паднал отгоре. Сега се мъчеше да се надигне.

— Мат! О, Господи! Какво ти е? Ранен ли си? — извика Елена.

Мат попита:

— Елена… Боже мой! Какво стана с ягуара? Повреди ли се?

— Мат, да не си полудял? Главата ли си удари?

— Някъде одраскан ли е? Работи ли подвижният покрив?

— Няма никакви драскотини. С подвижния покрив всичко е наред.

Елена не знаеше дали подвижният покрив не е пострадал, но се досети, че Мат бълнува. Той се опитваше да слезе от покрива на ягуара, като внимаваше да не го изцапа, но не му беше лесно, като се имаше предвид, че целите му крака бяха в кал. Никак не му бе лесно да слезе от колата, без да допира краката си до нея.

В това време Елена се озърташе смаяно. Самата тя веднъж бе паднала от небето, но това стана, след като за шест месеца бе мъртва, а после се приземи гола. При Мат нямаше нищо подобно. Накрая й хрумна едно съвсем простичко обяснение.

Да, ето го и обяснението, излегнало се край най-близкия бор, за да се наслаждава на сцената, усмихвайки се подигравателно — Деймън.