Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 7

Стефан беше достатъчно силен, така че демоничните лисици никога не биха успели да го подмамят в капана си, ако Деймън не го беше изиграл още в самото начало. След това са го победили, защото силите му са били отслабени и е бил заобиколен от желязо. Желязото действа зле на всяко свръхестествено създание, а освен това вампирите трябва поне веднъж дневно да се хранят, за да не губят сили. Мога да се обзаложа, не, направо съм уверена, че точно това са използвали, за да го сломят.

Точно заради това непрекъснато се питам в какво състояние е Стефан сега. Но не мога да си позволя да изпадам в паника или да се вбесявам. Рискувам да изгубя контрол над аурата си. Деймън ми показа как да прикривам аурата си и да приличам на нормално момиче. Тя все още е с бледозлатист оттенък и е много красива, но не може да служи като насочващ фар за същества като вампирите.

Защото има още нещо, което моята кръв, а може би и аурата ми, могат да правят. Тя може… о, ами, нали сега мога да говоря каквото си искам? Аурата ми кара вампирите да ме желаят… все едно са нормални момчета. Не само да ме хапят, сещаш ли се? Искат да ме обсипват с целувки и всичко останало. И така, естествено, ако я усетят, те ще се втурнат към мен. Все едно светът е изпълнен с пчели, събиращи мед, а аз съм единственото цвете в него.

Така че трябва много да се старая, за да крия аурата си. Ако се проявява съвсем слабо, ще мога да се преструвам, че съм нормално човешко същество, а не създание, което е умряло и после се е завърнало. Но е трудно непрекъснато да си напомням, че трябва да я крия. А е доста болезнено, когато трябва да я прибера внезапно, ако съм забравила!

И тогава чувствам — това вече е абсолютно лично, нали? Проклет да си, Деймън, ако чуеш това. Тогава искам Стефан да ме ухапе. Ухапването облекчава и ти става готино. Когато те ухапе вампир, боли само ако се съпротивляваш или ако вампирът иска да те заболи. Иначе ти е много хубаво, и тогава се докосваш до съзнанието на вампира, който те е ухапал и… о, Стефан ми липсва толкова много!

Елена се разтрепери неудържимо. Колкото и да се стараеше да потиска въображението си, не можеше да спре да се тревожи за всичките злини, които тъмничарите можеха да сторят на Стефан. Стисна отчаяно мобилния си телефон и остави сълзите да покапят върху него.

— Не мога да си позволя да мисля за това, което може би са му причинили, защото тогава наистина ще полудея. Ще се превърна в непрекъснато трепереща и умопобъркана глупачка, която иска само да крещи, да крещи до безкрай. Всеки миг трябва да се напрягам, за да не мисля само за това. Защото само хладнокръвната и спокойна Елена, разполагаща с план А, Б и В, може да му помогне. Ще мога да си позволя да треперя, да плача и да крещя чак когато той се озове в безопасност в прегръдките ми.

Елена спря и опита да се засмее, но смехът прозвуча изкуствено. Облегна глава на седалката. От преумора гласът й звучеше дрезгаво.