Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 163

Тя е гений, съобщи Елена на Деймън с напълно сериозен тон, защото знаеше, че посредством телепатичната им връзка той ще схване онова, което тя имаше предвид. Виж, Мередит вече е събрала цяла тълпа около себе си. И… и…

И въобще не се държи като Мередит, довърши Деймън. В гласа му се прокрадна леко притеснение.

Но Мередит не изглеждаше никак притеснена. Съзнателно бе извърнала лицето си така, че да покаже на обожателите си класическия си профил, но това въобще не бе профилът на винаги уравновесената, крайно сериозна Мередит Сулес. Сега беше страстно момиче, при това с екзотична външност, готово още в следващия миг да запее Хабанерата от операта „Кармен“. Беше разперила ветрилото си и го разклащаше бавно и замечтано. Благодарение на приглушеното, но с топли тонове осветление вътре в палата на лейди Фазина, голите й рамене и ръце блестяха като перли над роклята и от черно кадифе, което й придаваше още по-мистериозен и поразителен вид в сравнение с пробата в дома на лейди Улма. Всъщност вече бе успяла да разбие сърцето на един от обожателите си. Той бе коленичил пред нея с червена роза в ръка и така забързано бе заел тази поза, че един от тръните на розата се бе забил в палеца му и от раната се стичаше кръв. Но Мередит се преструваше, че нищо не е забелязала. Елена и Деймън се загледаха в младия русокос, извънредно красив мъж. На Елена и стана жал за него… а Деймън усети глад.

Тя със сигурност е излязла от черупката си, гласеше поредният дързък коментар на Деймън.

О, Мередит всъщност не е напуснала черупката си, отговори му Елена. Всичко това е само театър. Но мисля, че всичко е заради тоалетите. Мередит е облечена като сирена и затова се държи съблазнително. А пък Бони е облечена като паун и… погледни.

Кимна към дългия коридор, водещ към една просторна зала. Бони, облечена с роклята, която наистина напомняше за паунови пера, бе повела след себе си цяла тълпа от свои обожатели — и те точно това правеха: следваха я в сляпо подчинение. Всеки жест на Бони беше лек, непринуден, като на птица, а нефритовите й гривни подрънкваха при всяко извиване на малките й заоблени ръце. Обиците й звънваха при всяко отмятане на главата, а краката й ситнеха забързано в бляскавите й златни сандали пред нейната паунова премяна.

— Знаеш ли, има нещо странно — промърмори Елена, когато стигнаха до голямата зала точно при заглъхването на последния звук, така че тя успя да чуе какво й каза Деймън гласно, а не през телепатичната им връзка. — Досега не го осъзнавах, но лейди Улма е създала за нас дрехи от различни нива на животинския свят.

— Хм? — Деймън отново прикова погледа си върху шията й. Но за щастие в този момент един красив мъж в строго официално облекло — със смокинг и пояс под него — пристъпи към тях с вино „Черна магия“, налято във високи сребърни чаши. Деймън пресуши своята на един дъх и веднага си взе още една от подноса на келнера. След това двамата с Елена заеха местата си — седнаха на най-задния ред, въпреки че това бе проява на неучтивост спрямо домакинята, но се нуждаеха от простор за действие.