Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 162
Л. Дж. Смит
Ясно бе, че собственицата на това имение можеше да си позволи всякакви екстравагантности, каквито сърцето й пожелае. Но тя явно се наслаждаваше най-вече на музиката, която в този великолепен парк кънтеше отвсякъде. По алеите бяха разположени оркестри с музиканти в пищни униформи — понякога твърде странни — и се лееше арията на прочут оперен солист, пеещ от позлатена клетка, висяща на приблизително осем метра над земята.
Музика… музика и светлини отвсякъде…
Елена, макар и развълнувана и очарована от пищните гледки, мелодичните звуци и великолепните ухания, разнасящи се от високите нанизи с цветя, както и от сцените с непрестанно прииждащи и бляскаво обучени мъже и жени, усещаше как стомахът й се бе свил на топка от страх. На излизане от имението на лейди Улма си мислеше, че обсипаната й с диаманти рокля е неописуемо красива. Но сега, като вече бе тук, в дома на лейди Фазина… ами имаше твърде много стаи, твърде много хора в пищни, великолепни одеяния, също тъй прекрасни като нейните и тези на посестримите й, „персоналните асистентки“ на Деймън. Започна да се опасява, че в сравнение с онази — ами да, онази жена там горе, обсипана със скъпоценни камъни от бляскавата корона на главата с диаманти и изумруди чак до пръстите на краката, собствената й свободно пусната коса, без никакви украшения, изглежда демоде и дори смешна.
Елена примигна.
Елена послушно увеличи леко притока на Силата си, но въпреки това й се стори, че тъпанчетата й ще пръснат. Внезапно започна да чува много по-ясно говорите, водени наоколо.
Всичко това приличаше донякъде на онова, което Елена бе свикнала да слуша по купоните. Това й придаде по-голяма увереност. Освен това, когато позволи на очите си да огледат по-дръзко пищно костюмираната тълпа, внезапно я обзе прилив на любов и уважение към лейди Улма, която бе сътворила трите прекрасни рокли само за една седмица.