Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 45

В съответствие с действащия тук протокол седнаха на два плетени стола. Гералт се огледа. В най-далечния ъгъл на стаята, на голям шезлонг, две разсъблечени девойки се занимаваха една с друга. Заниманията им наблюдаваше, докато хранеше кучето си, дребен, невзрачен, прегърбен и с нищо незабележителен човек със свободни шарени дрехи и фес. След като нахрани кучето с последния къс омар, мъжът избърса ръцете си и се обърна.

— Здрасти, Лютиче — каза той и седна пред тях на нещо, наподобяващо трон, но изплетено от клони. — Моите уважения, господин Гералт от Ривия.

Преподобният Пирал Прат, който беше смятан — не без основание — за ръководител на организираната престъпност в целия район, изглеждаше като пенсиониран търговец на текстил. На пикник на пенсионирани търговци на текстил не би се набивал на очи и на никого не би му хрумнало, че е извън бранша. Поне ако се гледа отдалеч. Взирането по-отблизо позволяваше да се забележат в Пирал Прат неща, нехарактерни за търговците на текстил. Стара избледняла рана от удар с нож върху скулата. Недобра и зловеща гримаса на тънките устни. Светли, жълтеникави очи, неподвижни като на питон.

Дълго време никой не прекъсваше мълчанието. Някъде иззад стената долиташе музика, чуваше се глъчка.

— Радвам се да ви видя и приветствам и двамата — каза най-накрая Пирал Прат. В гласа му ясно се долавяше старата и нездрава любов към евтиния и лошо дестилиран алкохол. — На теб особено се радвам, певецо. — Преподобният се усмихна на Лютичето. — Не сме се виждали от сватбата на моята внучка, която ти така украси с изпълнението си. Тъкмо си мислех за теб, понеже поредната ми внучка нещо напира да се омъжва. Вярвам, че заради старото ни приятелство и този път няма да ми откажеш. Е? Ще пееш ли на сватбата? Няма да ме караш да те моля толкова дълго, колкото предишния път, нали? И няма да се наложи… да те убеждавам?

— Ще пея, ще пея — побърза да го успокои Лютичето, леко пребледнял.

— А днес — продължи Прат, — предполагам, наминаваш да се поинтересуваш как съм със здравето? Хич не ми е добре здравето.

Лютичето и Гералт се сдържаха от коментар. Огроджуджето вонеше на мускус. Пирал Прат въздъхна тежко и обясни:

— Имам язва на стомаха и анорексия, разкошната трапеза вече не е за мен. Откриха ми и болест на черния дроб и ми забраниха да пия. Докарах си и дископатия, както на шийните, така и на кръстните прешлени, така че край с лова и с другите екстремни спортове. За лекарства и лечение отиват куп пари, които преди това обикновено харчех за хазартни игри. Виж, пищялката ми още става, но колко труд трябва да се положи, за да стане! Повече грижи, отколкото удоволствие… И какво ми остава? А?

— Политиката?

Пирал Прат се засмя така, че му се разтърси чак пискюлът на феса.

— Браво, Лютиче. Както винаги, точно в целта. Политиката, о, да, това е точното нещо за мен. Отначало нямах интерес към нея. Отначало исках да се занимавам с проституция и да инвестирам в публични домове. Навъртах се сред политиците и познавах мнозина от тях. Убедих се, че е по-добре да си имаш работа с курви, защото курвите поне имат някаква чест и някакви принципи. От друга страна, от бардака не се управлява толкова добре, колкото от кметството. А ми се искаше да управлявам, ако не целия свят, то поне областта. Една древна мъдрост гласи: ако не можеш да ги унищожиш, присъедини се към тях…