Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 35

— Ентусиазмът ти ме ласкае. — Тя откъсна устните си от неговите и едва тогава отвори очи. — И много ме радва. Но нали знаеш, че имам и легло?

* * *

Наистина имаше легло. Огромно. Просторно като палубата на фрегата. Тя го поведе натам и той я последва, без да може да ѝ се нагледа. Тя не поглеждаше назад. Не се и съмняваше, че той върви след нея. Че той без колебание ще отиде там, където тя го отведе. Без да отваря очи.

Леглото беше огромно, с балдахин, с копринени чаршафи и сатенени завивки.

Използваха цялото легло, буквално цялото, във всяко едно отношение. Всеки цал от него. Всяка педя от чаршафите. И всяка гънка на завивките.

* * *

— Лита…

— Можеш да ме наричаш Корал. Но сега не говори.

Nil admirari. Аромат на фрезия и кайсия. Рижа коса, разпиляна по възглавницата.

* * *

— Лита…

— Можеш да ме наричаш Корал. И можеш да ми направиш същото още веднъж.

* * *

Бедрото на Лита се красеше от изкусна, приказно сложна и цветиста татуировка, която изобразяваше в подробности ивичеста риба с ярки цветове и огромни плавници с триъгълна форма. Тези рибки се наричат скаларии, богаташите и снобите новобогаташи обикновено ги държат в аквариуми и езерца. Гералт, а и не само той, винаги свързваше тези рибки със снобизма и претенциозната помпозност. Затова се изненада, че Корал беше избрала точно такава, а не друга татуировка. Изненадата му не продължи дълго, скоро беше заменена от разбиране. Външно Лита Нейд изглеждаше млада, да, съвсем млада. Но татуировката беше направена по време на истинската ѝ младост. В онези години, когато донесените от морето рибки скаларии все още бяха рядка атракция, богаташите не бяха много, парвенютата още не се бяха появили и малцина можеха да си позволят аквариуми. Татуировката ѝ беше като метрика, мислеше си Гералт, докато галеше с пръсти скаларията. Интересно, че Лита и досега я носи, вместо да я премахне с магия. Но, мислеше си той, докато прехвърляше ласките си към отдалечените от рибата райони, това е приятен спомен за младостта. Не е лесно да се лишиш от подобен сувенир. Дори да е остарял и станал тривиален.

Той се надигна на лакът и започна внимателно да търси по тялото ѝ други, не по-малко носталгични белези. Не намери. Не беше и разчитал да открие, просто му се прииска да провери. Корал въздъхна. Очевидно ѝ бяха омръзнали абстрактните и далеч не толкова ефективни странствания на ръката му, затова я хвана и целенасочено я насочи към едно конкретно място, единственото правилно според нея. И много добре, помисли си Гералт, като привлече магьосницата към себе си и зарови лице в косите ѝ. Като се замислиш, това е просто някаква си ивичеста риба. Като че ли няма по-важни неща, на които да обърнеш внимание. За които си заслужава да се мисли.

* * *

Може и модели на платноходи, въртяха се в главата на Корал хаотични мисли, докато тя с усилие се опитваше да успокои дишането си. Може и фигурки на войничета, може и да ловят риба на изкуствена стръв. Но онова, което има значение… Което наистина има значение… Това е как ме прегръщат.