Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 21

— Съдиш за него с предубеждение — заяви Лютичето. — Аз го познавам по-добре от теб. Това, че гарантирам за теб, означава за него повече от дузина други доказателства. А те предупреди основателно. Защо мислиш, че ние двамата, той и аз, отидохме в караулното? За да те предпазим от извършването на някоя глупост! Казваш, че някой те забърква в тази работа, фабрикува фалшиви доказателства? Тогава не им давай в ръцете неопровержими доказателства! Именно такова би било бягството ти.

— Може и да си прав — съгласи се Гералт. — Но инстинктът ми подсказва друго. Може би е по-добре да духна, преди съвсем да ме заковат… Първо арестът, после гаранцията, сега и мечовете… Кое ще бъде следващото? Проклятие, без мечовете се чувствам като… Като охлюв без черупка.

— Много навътре го приемаш според мен. Малко ли магазини има тук? Махни с ръка и си купи други мечове.

— А ако бяха откраднали лютнята ти? Придобита, доколкото си спомням, при много драматични обстоятелства? Нямаше ли да ти е жал? Щеше ли да махнеш с ръка? И да отидеш да си купиш друга от магазина зад ъгъла?

Лютичето машинално стисна длани върху лютнята и се огледа тревожно. Обаче никой от минувачите не приличаше на потенциален похитител на музикални инструменти и не проявяваше интерес към уникалната му лютня.

— Да — въздъхна той. — Разбирам. Също като моята лютня и твоите мечове са най-добрите по рода си и незаменими. При това… как го каза ти? С направени заклинания? Предизвикващи магическа импотентност… Проклятие, Гералт! И чак сега ми казваш това? Та аз толкова често съм бил в твоята компания, мечовете са били на една ръка разстояние от мен! Понякога и по-близо! Сега всичко ми е ясно, сега разбирам… Напоследък имах, мамка му, някои трудности…

— Успокой се. Това за импотентността са глупости. Измислих го в момента, с надеждата, че слухът ще се разнесе. И крадецът ще се уплаши…

— Така ще се уплаши, че ще хвърли мечовете ти в помийната яма — трезво констатира бардът, леко пребледнял. — И никога няма да си ги върнеш. По-добре се довери на братовчед ми Феран. Той е следовател тук от години, има цяла армия шерифи, агенти и шпиони. Ще намерят крадеца за нула време, ще видиш.

— Ако все още е тук — изскърца със зъби вещерът. — Може да е офейкал, докато съм бил в затвора. Как, викаш, се казва тази магьосница, заради която попаднах там?

— Лита Нейд, с прякор Корал. Досещам се какво замисляш, приятелю. Но не знам дали е най-добрата идея. Тя е магьосница. Магьосница и жена в едно лице — това е друг вид, особен, който не се поддава на рационално опознаване и функционира по непонятни за обикновените мъже механизми и принципи. Но какво ти разправям, ти сам знаеш добре това. Имаш пребогат опит по този въпрос… Каква е тази суматоха?