Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 20

— Ще го имаме предвид — кимна следователят. — Но засега ви моля да не напускате града. Готов съм да си затворя очите за инцидента в караулното, в края на краищата там често се случват инциденти, госпожици стражарките доста лесно се поддават на емоциите. А след като Юлиан… тоест господин Лютичето… гарантира за вас, съм сигурен, че делото ви в съда ще се разреши благополучно.

— Моето дело — присви очи вещерът — не е нищо повече от тормоз. Преследване на почва предубеждение и нежелание…

— Ще бъдат разгледани всички улики — отсече следователят. — И въз основа на тях ще бъде започнато следствие. Както изисква правосъдието. Същото това, благодарение на което сте на свобода. Срещу гаранция, тоест условно. И вие сте длъжен, господине от Ривия, да спазвате тези условия.

— Кой внесе тази гаранция?

Феран дьо Летенхоф сухо отказа да разкрие анонимния доброжелател на вещера, взе си довиждане и съпроводен от помощниците си, се отдалечи към входа на сградата на съда. Лютичето само това и чакаше. Едва минаха пазарния площад и влязоха в уличката, и той започна да излага всичко, което знае.

— Истинска поредица от злощастни случайности, приятелю Гералт. И злополучни инциденти. Що се отнася до гаранцията ти, платила я е някоя си Лита Нейд, известна като Корал, заради цвета на червилото, което използва. Това е магьосница, която служи на Белоун, тукашното кралче. Изобщо не мога да проумея защо го е направила. Защото не някой друг, а точно тя те е пратила зад решетките.

— Какво?

— Нали ти казвам. Тази Корал те е наклепала. Това не е учудило абсолютно никого, всеизвестно е, че магьосниците ти имат зъб. И тук изведнъж сензация: магьосницата ни в клин, ни в ръкав ти плаща гаранцията и те изкарва от тъмницата, в която самата тя те е вкарала. Целият град…

— Всеизвестно? Целият град? Какви ги говориш, Лютиче?

— Използвам метафори и перифрази. Не се прави на неразбрал, нали ме познаваш. Ясно е, че не „целият град“, а малко на брой, но добре осведомени лица, близки до влиятелните кръгове.

— И ти да не си също един от тези близки?

— Позна. Феран е мой братовчед, син на брата на баща ми. Дойдох тук на роднинско посещение при него. И узнах за твоята афера. Незабавно се застъпих за теб, можеш да не се съмняваш в това. Застъпих се за твоята порядъчност. Разказах за Йенефер…

— Сърдечно благодаря.

— Зарежи своя сарказъм. Бях принуден да разкажа за нея, за да е наясно братовчед ми, че тукашната магичка те клевети и очерня заради ревност и завист. Че това обвинение е фалшиво и ти никога не би се принизил до финансови машинации. И вследствие на моето застъпничество Феран дьо Летенхоф, кралският следовател, съдебен изпълнител от най-висш ранг, вече е убеден в твоята невинност…

— Не останах с такова впечатление — рече Гералт. — По-скоро обратното. Почувствах, че не ми се доверява. Нито по отношение на мнимите машинации, нито по въпроса за изчезването на мечовете. Чу ли какво казва за доказателствата? Те са фетиш за него. Така че доказателство за машинациите ще бъде доносът, а за кражбата на мечовете — подписът на Герлант от Рибла в регистъра. А още и физиономията, с която ме предупреди да не напускам града…