Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 183

— Не обичам планините. Предпочитам морето. Не се притеснявай, с моята специалност ще си намеря някакво убежище без особени проблеми. Жени има навсякъде и всичките се нуждаят от мен. Пий, Йенефер. За твое здраве.

— Все ми доливаш, а ти едва си намокряш устните. Какво ти има, болна ли си? Не изглеждаш твърде добре.

Лита въздъхна театрално.

— Последните дни бяха трудни. Дворцовият преврат, тази страховита буря, ах… Пък и сутрешното гадене… Знам, че след първите три месеца ще премине. Но това са още цели два месеца.

В настъпилата тишина можеше да се чуе жуженето на осата, която кръжеше над ябълките.

— Ха-ха — наруши мълчанието Корал. — Пошегувах се. Жалко, че не можеш да си видиш лицето. Хвана се! Ха-ха.

Йенефер погледна към горната част на стената, обрасла с бръшлян. И дълго я гледа.

— Хвана се — продължаваше Лита. — Обзалагам се, че въображението ти веднага заработи. Признай си, че веднага свърза състоянието ми с… Не се прави, не се прави. Новините сигурно са стигнали до теб, слуховете се разпространяват като кръговете във водата. Но бъди спокойна, в слуховете няма и капчица истина. Шансовете ми да забременея са не по-големи от твоите, в това отношение нищо не се е променило. А с твоя вещер имам изключително делови отношения. Професионални въпроси. Нищо повече.

— Аха.

— Хората са си хора, обичат да сплетничат. Ако видят някоя жена с мъж, веднага си измислят някоя любовна афера. Признавам, че вещерът често ме е посещавал. И наистина са ни виждали заедно в града. Но това беше, повтарям, свързано единствено с делови отношения.

Йенефер остави чашата си, облегна лакти на масата и допря краищата на пръстите си, като образува колибка. После погледна магьосницата в очите.

— Primo — Лита леко се прокашля, но не отмести поглед, — никога не бих причинила нещо такова на приятелка. Secondo, твоят вещер изобщо не се заинтересува от мен.

— Не се заинтересува ли? — Йенефер повдигна вежди. — Нима? Как да си обясня това?

— Може би — усмихна се леко Корал — просто е престанал да се интересува от жени в напреднала възраст? Независимо от външността им? Може би иска нещо наистина младичко? Мозаик! Ела тук. Само я погледни, Йенефер. Цъфтяща младост. И до съвсем наскоро — невинност.

— Тя? — изду устни Йенефер. — Той е с нея? С твоята ученичка?

— Е, Мозаик? Молим те, разкажи ни за любовното си приключение. Много бихме искали да го чуем. Обожаваме романсите. Историите за нещастна любов. Колкото по-нещастна, толкова по-добре.

— Госпожа Лита… — Вместо да се изчерви, момичето пребледня като мъртвец. — Моля те… Нали вече ме наказа за това… Колко пъти ще ме наказваш за едно и също провинение? Не ме карай да…

— Разказвай!

— Остави я на мира, Корал — махна с ръка Йенефер. — Не я мъчи. Пък и не ми е кой знае колко интересно.

— Това вече наистина не го вярвам. — Лита Нейд се усмихна. — Но добре, ще простя на момичето, всъщност вече я наказах, простих ѝ вината и ѝ позволих да продължи обучението си. И на мен вече не ми е забавно да слушам как мърмори признанията си. Накратко: влюбила се във вещера и избягала с него. А той, като му омръзнала, просто я зарязал. Една сутрин се събудила сама. Мястото му в леглото било студено, от него нито следа. Тръгнал си, защото бил длъжен. Разнесъл се като дим. Отнесъл го вятърът.