Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 17

Хоризонтът над морето беше започнал да тъмнее. На Гералт му се стори, че вижда там искрите на мълнии.

Преди да влезе в караулното, вещерът предвидливо си пое дълбоко дъх. Не помогна. Днес стражарките явно бяха изяли повече боб от обикновено. Много повече боб. Кой знае, може и да беше неделя.

Някои от тях пак ядяха. Други играеха на зарове. Щом го видяха обаче, всички скочиха на крака. И го наобиколиха.

— Гледай ти, вещерът — каза комендантката, като застана много близо до него. — Взе че се появи.

— Напускам града. Дойдох да си взема собствеността.

— И ако ти позволим — сръга го с лакът друга стражарка, уж неволно, — какво ще получим в замяна? Трябва да се отплатиш, братче, да се отплатиш! А, момичета? Какво ще кажете?

— Да целуне всяка на гол задник!

— С език! И лизане да има!

— Да бе! Да ни зарази с нещо!

— Все пак — подпря го следващата с твърд като скала бюст — трябва да ни направи нещо приятно.

— Тогава да изпее някоя песен. — Поредната стражарка се изпърдя гръмко. — Да вземе тон от мен!

— Или от мен! — пръдна друга още по-гръмко. — Понеже моята е по-звучна!

Останалите дами се превиваха от смях.

Гералт си проправи път, като се стараеше да не злоупотребява със силата си. В този момент вратата на трезора се отвори и се появи мъжът с кафеникавото наметало и кепето. Пазачът на трезора, Гоншорек или нещо подобно. При вида на вещера той отвори широко уста.

— Вие? — изблея той. — Как така? Вашите мечове…

— Именно. Моите мечове. Искам си ги обратно.

— Ама… Ама… — Гоншорек се задави, хвана се за гърдите и с усилие си пое въздух. — Ама мечовете не са при мен!

— Моля?

— Не са… — Лицето на Гоншорек се зачерви и се изкриви, сякаш в пристъп на болка. — Взеха ги…

— Как така? — Гералт почувства, че го обзема студен бяс.

— Взеха… ги…

— Как така са ги взели? — Вещерът сграбчи пазача за реверите. — Кой ги е взел, мамка му! Какво значи това, по дяволите?

— Разписката…

— Именно! — Гералт усети желязна хватка върху рамото си. Комендантката на стражата го откъсна от давещия се Гоншорек. — Именно! Покажи разписката!

Вещерът нямаше разписка. Беше останала в торбата му. Торбата, която съдът беше конфискувал като аванс за плащане на съдебните разходи и предполагаемите глоби.

— Разписката!

— Нямам. Но…

— Няма разписка — няма депозит! — Комендантката не му даде да довърши. — Мечовете са ги взели, не чу ли? Сигурно сам си ги взел. А сега какво устройваш циркове? Искаш да измъкнеш нещо? Не става. Разкарай се оттук.

— Няма да си тръгна, докато…

Без да отслабва хватката си, комендантката издърпа Гералт и го обърна с лице към вратата.

— Заминавай.

Гералт го побиваха тръпки при мисълта, че може да удари жена. Но нямаше никакви задръжки по отношение на някой, който има рамене на борец, търбух като месно руло и прасци като тласкач на гюле, на всичкото отгоре пърдящ като муле. Отблъсна комендантката и с всички сили я халоса в челюстта. С любимото си дясно кроше.

Останалите застинаха, но само за миг. Още преди комендантката да се стовари върху масата и да разплиска наоколо боба и лучения сос, вече бяха на шията му. Вещерът без никакви колебания размаза носа на едната, а друга удари така, че зъбите ѝ изхрущяха. Две угости със Знака на Аард — стражарките полетяха като парцалени кукли, врязаха се в стойката с алебардите и я повалиха с неописуем трясък.