Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 16

— In dubio pro reo — пробуди се адвокатката. — In dubio pro reo, уважаеми съд!

— Съдът — удари съдията с чукчето, като събуди бледия заместник-съдия — реши: определя паричен залог в размер петстотин новиградски крони.

Гералт въздъхна. Зачуди се дали съкилийниците му вече са дошли на себе си и дали са си извлекли поука от случилото се. Или щеше да му се наложи да ги бие и рита отново.

Глава четвърта

Градът, това са хората във него!

Уилям Шекспир, „Кориолан“

(превод Валери Петров)

На самия край на многолюдния пазар стоеше грубо скована от дъски будка, където се разпореждаше бабка със сламена шапка, закръглена и румена като добра вълшебница от приказките. Над бабката се виждаше надпис: „Щастие и радост само при мен. Краставичките са гратис“. Гералт се спря, измъкна от джоба си медни монети.

— Сипи ми половин четвъртинка щастие, бабо — помоли той мрачно.

Пое си дъх, изпи течността наведнъж, издиша. Избърса сълзите, които домашнярката беше изкарала от очите му.

Беше свободен. И бесен.

За това, че е свободен, узна, интересна работа, от човек, когото познаваше. По физиономия. Това беше същият онзи рано оплешивял младеж, когото пред очите му изгониха от стълбите на пивницата „Natura Rerum“. И който, както се оказа, беше чиновник на служба в трибунала.

— Свободен си — съобщи му оплешивелият младеж, като сплиташе и разплиташе тънките си, изцапани с мастило пръсти. — Платиха залога ти.

— Кой го плати?

Информацията се оказа поверителна, оплешивелият чиновник отказа да я съобщи. Отказа — също толкова рязко — да върне конфискуваната торба на Гералт, в която, освен всичко останало, бяха парите му в брой и банковите му чекове. Движимото имущество на вещера, съобщи не без злорадство чиновникът, е сметнато от властта за cautio pro expensis, аванс за заплащане на съдебните разходи и предполагаемите глоби.

Нямаше никакъв смисъл и полза да спори. Гералт трябваше да се радва, че при излизането му върнаха поне онези вещи, които се намираха в джобовете му при задържането. Лични дреболии и дребни пари. Толкова дребни, че на никого не му се беше приискало да ги краде.

— И още половин четвъртинка радост, моля. Благодаря за краставичката.

След домашнярката на бабката светът видимо се разхубави. Гералт знаеше, че това ще отмине бързо, затова ускори крачка. Имаше дела за уреждане.

За щастие, Плотка, кобилата му, беше избегнала вниманието на съда и не бе влязла в категорията cautio pro expensis. Стоеше там, където я беше оставил, в конюшнята, нахранена и обгрижена. Вещерът не можеше да остави такова нещо без възнаграждение, въпреки собственото си материално състояние. Конярят незабавно получи няколко монети от шепата сребърници, които бяха оцелели във вшитото в седлото скривалище. На човека му спря дъхът от тази щедрост.