Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 15

Скамейката вляво от съдията беше заета от обвинителя на трибунала, изпълняващ задълженията на прокурор. Изглеждаше внушително. Толкова внушително, че човек би се притеснил да го срещне в тъмна уличка.

От противоположната страна, вляво от съдийската комисия, беше скамейката на подсъдимите. Мястото, предназначено за него.

По-нататък всичко се разви бързо.

— Гералт, наричан Гералт от Ривия, по професия вещер, се обвинява в злоупотреби, похищаване и присвояване на собственост, принадлежаща на короната. Като е действал в сговор с други лица, които е корумпирал, обвиняемият е завишил сумата на предоставените за неговите услуги сметки с цел присвояване на тези допълнителни суми. В резултат на изброените действия държавната хазна е понесла загуби. Доказателство за това е доносът, notitia criminis, който е приложен към делото. Въпросният донос…

Отегченото изражение на лицето и отсъстващият поглед на съдийката явно свидетелстваха, че мислите на внушителната дама са някъде другаде. И че я безпокоят съвсем различни въпроси и проблеми: пране, деца, цветът на завесите, тестото за маковия сладкиш и предвещаващите криза в брачния живот гънки на задника. Вещерът покорно прие факта, че самият той не е толкова важен. Че не може да се конкурира с всичко това.

— Извършеното от обвиняемия престъпление — продължаваше монотонно обвинителят — не само вреди на държавата, но и подкопава и разклаща обществения ред. Установеният ред изисква…

— Съдът е принуден да разглежда включения в делото донос като probatio de relato — прекъсна го съдийката, — доказателство по думите на трето лице. Може ли обвинението да предостави други доказателства?

— Няма други доказателства… Засега… Обвиняемият, както вече беше казано, е вещер. Това е мутант, живеещ извън човешкото общество, пренебрегващ човешките закони и поставящ се над тях. В своята криминогенна и социална дейност той контактува с престъпни елементи, а също така и с не-хора, включително с раси, традиционно враждуващи с хората. Нарушаването на закона е заложено в нихилистичната природа на вещера. Когато става въпрос за вещер, уважаеми съд, отсъствието на доказателства е най-доброто доказателство… Доказателство за коварство, а също така…

— Признава ли обвиняемият… — Съдията очевидно изобщо не се интересуваше какво друго доказва отсъствието на доказателства. — Признава ли се обвиняемият за виновен?

— Не се признавам. — Гералт игнорира отчаяните сигнали на госпожа адвокатката. — Невинен съм, не съм извършил никакво престъпление.

Вещерът имаше определен опит, беше се сблъсквал вече с правосъдието. Освен това се беше запознал бегло с литературата по темата.

— Обвиненията против мен са следствие на предубеденост…

— Протестирам! — възкликна обвинителят. — Обвиняемият държи реч!

— Протестът е отхвърлен.

— …следствие на предубеденост към моята личност и моята професия, тоест следствие на praejudicium, което от своя страна води до лъжа. Още повече че ме обвиняват въз основа на анонимен донос, и то един единствен. Testimonium unius non valet. Testis unis, testis nullus. Ergo, това не е обвинение, а предположение, тоест praesumptio. А предположението оставя място за съмнение.