Читать «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» онлайн - страница 8

IX. Коджабашът на с. Елешница (Демирхисарско) бил до смърт изтезаван от каймакамина в Демирхисар, защото не искал да остави и занапред в селото си досегашния турчин поляк.

X. В с. Крушово (пак Демирхисарско) аскерът не оставял да се покаже на полето женска душа. Няколко пъти вече жени, моми, па и малки деца са били по чудо спасявани от обезчестяване и позор. Аскерските безобразия в това село полазили и върху добитъците. Но за тия работи ще премълчим, защото ни е срам да ги приказваме…"

Нека след тия факти каже някой, че Турция не била умеела да „реформира“. Па нека се огледа в тях и Русия, и Австрия, и България, и всички тонковци.

А ний си знаем пътя!

в. „Свобода или смърт“, брой 8, 31 март 1903 г.

Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него.

Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласите.

Сърбия напълни с грешно злато джебовете на стотици македонски просяци, та купи сърбоманите.

Гърция — по-честита от Румъния и Сърбия — намери готови по някои села гъркоманите, по някои градове гърците.

Румъния, Сърбия и Гърция посочиха „сънародниците“ си в Македония, посочиха тяхното съществуване като едно свое право за по-малък или по-голям дял от македонската земя — дял, който тряба да бъде заменен според румънските сметки с равностойно възнаграждение от свободно българска страна или присъединен според сръбските и гръцките сметки направо към днес подвластните им области.

Те не могат прочее да се примирят с една революционна организация, която по една твърде проста и много естествена логика на обстоятелствата се опира само, или почти само, върху българските плещи в страната.

Румъните, сърбите и гърците се поставят наместо българите в Македония и разсъждават: Тия хора се борят отчаяно, тия хора проливат кръв, тия хора ще отвоюват свободата си, ще станат господари на съдбините си и тогава — не може инак — ще поискат обединението си с българите от Мизия и Тракия.

Поне румъните, сърбите и гърците биха постъпили така; правете, каквото щете, ескимосите не могат повярва, че главното предназначение на спармацетовите свещи е да служат на човека вечер, а не за вечеря!

Румънските, сръбските и гръцките държавници ни обявиха за страшни врагове на румънските, сръбските и гръцките късогледо разбрани задачи. Те се наредиха рамо до рамо с турците и употребиха против нас в подкрепа на последните всички не за човещината оръжия, с които може да си послужи едно лошо намерение.

Освен това те злоупотребиха с простотията на куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гърците в Турско, като направиха за тях народен идеал онова, което е само държавна похота, и като им накитиха македонските българи с петна, зъбища и нокти, каквито можеха да видят само в домашните си огледала; те злоупотребиха с простотията на тия куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърци, та ги окумиха като пети колела в жалките свои държавни каруци, на които е съдено може би да се изполомят в македонски камънаци…